Древни човешки следи в Саудитска Арабия документират промяната на климата - от зелен рай до пустиня

Разположен между Африка и Евразия, Арабският полуостров е важна, но и неизследвана, част от географската карта, която би могла да даде богата информация за човешката еволюция на различните континенти.

Ново изследване насочи вниманието на учените към ролята на Арабския полуостров в човешката праистория. То разкрива, че хора са населявали неколкократно вътрешността на полуострова, в периодите, когато суровите пустини са били измествани от тучни, зелени пасища. Информацията за тези преселения обаче е оскъдна и не са открити нито причините, нито точното време, по които са се случвали, заради малкия брой намерени доказателства и палеоекологичните находки с ниска резолюция.

Според ново проучване, публикувано в научното списание „Science Advances“, учените от Института по химична екология „Max Planck“ и Института по човешка история „Max Planck“ в гр. Йена, Германия, заедно с екип от Лондонския университет „Royal Holloway“, са открили голям брой фосили на човешки стъпки в утаечния слой на дъното на пресъхнало праисторическо езеро в пустинята Нефуд в Саудитска Арабия. Следите датират отпреди приблизително 120 000 години и са не само на хора, но и на животни като слонове, коне и други. Те се оказват най-древното доказателство за човешка миграция в тази част на света, където основното придвижване на хора се е смятало, че обхваща района от Африка до Левант (обширна територия в Източното Средиземноморие). Учените смятат, че то се е обуславяло най-вече от периодите на жестока суша и почти липсващи водоизточници.

Зелена праисторическа Арабия

Арабският полуостров се характеризира с огромните си, изключително сухи и неплодородни територии, които са отблъсквали хората и животните. Затова Арабия е много по-малко изследвана от учените, в сравнение с Африка ли Евразия - съседни райони с ключова роля за проследяването и обогатяването на човешката праистория. През последното десетилетие обаче експертите сменят перспективата и разкриват, че Арабският полуостров невинаги е бил така враждебен за човешката и животинската популации. През милионите години история условията за живот там са се променяли значително.
Ричард Кларк-Уилсън от Лондонския университет „Royal Holloway“, който е и един от авторите на изследването, споделя: „В определени периоди в миналото пустините, които сега се простират върху по-голямата вътрешна част на полуострова, са се превръщали в обширни пасища с езера и реки. Точно тези климатични промени са карали хората и животните да се връщат в сърцето на полуострова. Намерихме археологични доказателства и фосили в подкрепа на нашето откритие.“

Човешки следи – неопровержимо доказателство с висока резолюция

Следите от човешки стъпки, описани в проучването, са открити по време на скорошно обследване на пустинята Нефуд в Саудитска Арабия. Учените се натъкват на тях на дъното на праисторическо езеро, наречено от екипа „Алатар“ („Alathar“, от арабски „следата“). Върху неговата повърхност са оставили стотици следи както хора, така и животни, които учените намират, благодарение на ерозията на горните седиментни слоеве.
Матю Стюарт от Института по химична екология „Max Planck“ разказва: „Още на мига разбрахме, че сме направили много важно откритие. Следите от човешки крак се считат за желязно доказателство, което представлява моментна снимка на живота по онова време. Те разкриват, без думи, какво се е случвало в рамките на няколко часа или дни, и се характеризират с категоричност, която не бихме могли да получим от никоя друга находка.“
Сред следите учените откриват и животински – от слонове, коне и камили. Особено силно впечатление прави присъствието на слонове, тъй като се е вярвало, че едрите животни са изчезнали от региона на Левант преди около 400 000 години.
Майкъл Петралия от Института по човешка история „Max Planck“ изследва региона над десет години. Той смята, че присъствието на едри животни като хипопотами и слонове, обширните пасища и големите водоизточници са превърнали северната част на Арабия в много привлекателен район за хората, пътуващи между Африка и Евразия в миналото.
Изобилието от следи и находките, открити в утаечния слой на дъното на езерото, предполага, че животните са се струпвали в близост, притиснати от сушата и недостига на вода. Възможно е хората също да са го използвали като основен водоизточник – както на питейна вода, така и на вода за отглеждане на фуражни култури за животните.
Стюарт заявява: „Знаем, че езерото е било посещавано от хора. Липсват обаче каменни оръдия на труда или останки от животни, което ни навежда по-скоро на мисълта, че те са използвали вода от там за кратък период от време.“ Ето защо експертите не изключват възможността между човешката миграция, присъствието на едри животни и заобикалящите условия да има тясна връзка.

Ранно човешко присъствие в Арабия

Особен интерес представлява периодът, в който се смята, че са преминали от там животните и хората. Става въпрос за време, определяно като последното затопляне между два последователни ледникови периода. Периодът се характеризира с висока влажност за района и е ключов в човешката праистория. Промените в околната среда тогава са позволили иначе недружелюбните области да бъдат обитавани от хора и животни. Фосилите и археологичните находки доказват, че климатичните промени са улеснили миграцията на хора от Африка към Левант.
„Досега първите ни доказателства за човешко присъствие бяха свързани с неандерталците и датираха от студения период, настъпил след въпросното затопляне в региона. Това е причината да вярваме, че откритите следи са именно от хора, от Хомо сапиенс“, споделя Стюарт.
Откритията на учените показват, че хора са живели и в северната част на Арабия, което придава много по-голяма важност на региона при изследвания, свързани с човешката праистория и еволюция.