Дългото въздържание намалява качеството на сперматозоидите

Китайски учени преобърнаха традиционното схващане, че известното въздържание между опитите за зачеване може да подобри шансовете за успех на двойката. Екипът на д-р Да Ли и д-р Сиуся Уан от Центъра за репродуктивна медицина към болница „Шънджин“ в град Шънян, Североизточен Китай, съсредоточил вниманието си именно върху качеството на спермата след определено въздържание и след по-честа еякулация.

Специалистите работили с близо 500 двойки, за да проверят доколко изчакването между усилията за зачеване може да промени шансовете им за успех. „От години мъжете обикновено са съветвани да ограничават сексуалната активност, за да има по-голяма вероятност жената да забременее. Но е време да променим този начин на мислене“, коментира д-р Ли.

По-ранни проучвания показват, че сперма, произведена в рамките на три или повече часа след най-скорошната еякулация, е съдържа по-бързи и подвижни сперматозоиди в сравнение с тази, която е произведена след няколкодневно въздържание. Но изследванията не дават отговор защо спермата се променя по този начин и дали това изменение засяга плодородието.

Учените анализирали биологичен материал от отделните участници мъже, сравнявайки обема и подвижността на сперматозоидите. Потвърдило се твърдението, че половите клетки на еякулиралите в по-скорошно време са по-бързи. Екипът открил някои основни молекулярни различия, използвайки масспектрометрия, за да разгледа протеиновия състав на пробите. По-голямата част от засегнатите протеини били замесени в клетъчната адхезия – функция, от която се нуждаят сперматозоидите, за да се слеят с яйцеклетката.

Специалистите установили промени и в протеините, които участват в подвижността и метаболизма, особено при такива, които управляват реактивни кислородни видове, вторичен продукт на производството на клетъчна енергия. Реактивните кислородни разновидности са необходими за някои нормални спермални функции, но излишъкът може да увреди генетичния материал на сперматозоидите.

Резултатите показват, че колкото по-дълго мъжките полови клетки съществуват, толкова по-уязвими са те от увреждане на ДНК-то от реактивен кислород и така може да се наруши способността им да формират жизнеспособен ембрион.

Изследователите искали да проверят дали промените в сперматозоидите засягат плодовитостта. За целта проучили около 500 двойки, подготвящи се за ин витро оплождане. Отново участвали мъже, които дали проби семенна течност след няколко дни въздържание, и мъже, чиято проба била дадена след по-малко от три часа от последната еякулация. И двата вида проби били използвани и след това оплодените ембриони били имплантирани. „Типичната раждаемост в група от такъв размер е около 30%, в експерименталната група тя е по-висока с една трета“, коментира д-р Ли.

Като заключение китайските учени обобщават, че данните насочват към по-чест секс около овулацията, ако двойките искат да имат по-големи шансове за зачеване и качеството на спермата да е по-добро.