Ефектът от антихистаминовите препарати по време на тренировка

Хистаминът е вещество в човешкото тяло, което се произвежда в отговор на реакция срещу полени, плесен, заплаха от животно, ухапване от насекомо и други. Твърде силният отговор при някои хора отключва нежелана алергична реакция, която може да бъде потисната с помощта на антихистаминови медикаменти.

През 2016 г. професорът по човешка физиология Джон Халиуил публикува свое изследване в списание „Journal of Physiology“, чийто фокус е насочен към антихистаминовия ефект върху общо 795 гена при професионални атлети и активно спортуващи.

Ролята на хистамина по време на физическо натоварване

През 2005 г. Халиуил открива, че хистаминът отпуска кръвоносните съдове и увеличава притока на кръв, който подпомага и ускорява възстановяването след физическо натоварване. Всъщност тази причинно-следствена връзка обяснява защо някои хора, сред които и спортисти, губят съзнание след тежка тренировка. Свръхактивацията на два хистаминови рецептора предизвиква твърде рязък спад на кръвното налягане.

Неговото изследване е надградено и доразвито от Стивън Ромеро и Ханс Дрейер, които изучават мускулна физиология. Двамата насочват вниманието си към генетиката, като секвенират РНК молекули с важна роля за синтеза на протеини и сигнализацията между гените с помощта на най-съвременна техника във факултета по геномика към Орегонския университет.

Джон Халиуил, който е ръководител на Лабораторията за физиология на спорта и околната среда, разказва: „Търсим причините, които водят до образуване на нови кръвоносни съдове. Намерихме доказателства, че това наистина се случва, но наблюдавахме също така генна експресия, която свързваме с използваната от мускулите глюкоза, тяхното преструктуриране в отговор на физическа активност, имунните отговори и вътреклетъчните форми на комуникация.“

В експеримента участват 10 мъже и 6 жени на възраст 23-25 години. Всички са в добра физическа форма и водят активен начин на живот. Екипът им възлага задача да правят екстензия с крака в продължение на 1 час, като използват 60% от своя максимален капацитет – около 45 екстензии в минута. Те са подложени на биопсия преди и 3 часа след тренировката, по време на която се вземат проби от четириглавия бедрен мускул.

8 от трениращите приемат по 540 мг фексофенадин и 300 мг ранитидин – близо 3 пъти по-висока дозировка от препоръчваната при прием на антихистаминови препарати. Всеки от тях е насочен към един от двата хистаминови рецептори, свързан с възстановяването след спорт. Кръвното налягане, кръвният поток и сърдечният ритъм се следят от началото до края на тренировката. Тричасовият интервал за възстановяване позволява на учените да изследват генната транскрипция малко след подлагане на определено натоварване. Оказва се, че веществото хистамин има положителен ефект върху кръвния поток в продължение на два часа след края на упражненията.

Понижена генна експресия след прием на антихистамин

Преди физическата активност антихистаминовите медикаменти не оказват абсолютно никакво влияние върху генната експресия, а непосредствено в края й – едва забележимо. 3 часа след тренировка при 88% от 795-те гена под въздействието на антихистамин се наблюдават по-ниски нива на експресия.

Фексофенадин и фамотидин ограничават ползата от тренировките

Друг екип от университетите в Гент и Копенхаген, Дания, разглежда въздействието на някои антихистаминови продукти върху трениращи хора. Датските учени заключават, че препаратите „Allegra“ и „Pepcid“, чиито основни съставки са фексофенадин и фамотидин, могат да потиснат положителния ефект от физическата активност. В проучването им, което е публикувано в списание „Science Advances“, са описани двата проведени експеримента – кратък и продължителен. В тях са включени доброволци, които приемат антихистаминов медикамент точно преди началото на тренировка.

Хистаминови рецептори Н1 и Н2

Противоалергичните средства се делят на две основни групи в зависимост от хистаминовия рецептор, към който са насочени. Тези от тях, чиято цел е рецептор H1, се приемат от хората, страдащи от алергии. Останалите, които се насочват към рецептор H2, са показани при проблеми с разграждането на хистамина в червата.

В своите две проучвания датските експерти използват и двата вида антихистаминови препарати. Основната им цел е да разберат какви биха били последствията за организма, ако веществото бъде блокирано преди, по време и след физически упражнения. Първата тренировка е кратка и се провежда веднъж, а втората се повтаря в продължение на няколко седмици.

Експеримент №1

В първия експеримент участват 6 мъже и 2 жени, които карат велоергометър 40 минути, без да приемат антихистаминов медикамент. След това те тренират по същия начин и със същата продължителност, но вече след прием на противоалергични лекарства, насочени към двата рецептора H1 и H2. На цялата група се измерват показателите сърдечна честота, кръвно налягане и кръвен поток.

Експеримент 2

Вторият експеримент включва 18 мъже, които карат велосипеди. Половината приемат антихистаминов препарат, другата половина – не. Отново се проследяват стойностите на показателите от първото изследване. Участниците тренират 6 седмици, 3 пъти седмично. В края повтарят същото тренировъчно упражнение, с което е започнал експериментът.

Резултатите показват, че блокиращият хистамин при участниците от първата група осигурява по-малък приток на кръв до мускулите, което води и до по-бавното им възстановяване.

По време на 6-седмичния експеримент антихистаминовите лекарства оказват съвсем слаб положителен ефект върху ефективността на тренировката, кръвния поток и растежа на мускулите.