Сензор определя наличието на хистамин в тялото чрез слюнка

Научна група от Държавния университет в Санкт Петербург създава сензор, с който се определя количеството на хистамин в тялото, като това става с помощта на проба от слюнката. Чрез сензора рискът от стомашно-чревни заболявания може да бъде открит бързо.

Сензорът

Устройството е изработено върху печатни електроди. Това са измервателни устройства, които се отпечатват със специално мастило върху изолираща подложка. Върху повърхността на такъв електрод се нанася капка разтвор на меден сулфат. След това се изсушава, покрива се с полимерна емулсия и следва отново изсушаване. Целият процес отнема около половин час като през това време могат да бъдат създадени до сто сензора.

Проф. Сергей Ермаков, автор на изследването, ръководител на екипа и на Катедрата „Аналитична химия“ в Санктпетербургския държавен университет разяснява, че разработените от тях сензори могат да бъдат съхранени до шест месеца. Основното предимство на този метод за проследяване на хистамина е неговата неинвазивност.

„Изследването се осъществява с много малка проба от слюнка, а това позволява бърз анализ при почти всякакви условия“, казва проф. Ермаков.

Предимствата

Проф. Сергей Ермаков определя като основно предимство факта, че сензорите са на много ниска цена.

„Освен това се правят лесно, а всички използвани компоненти са не само евтини, но и изключително достъпни. В същото време новото в нашата разработка е, че за да определим хистамина, ние използваме сложни реакции на образуване, а не промяната в концентрацията на кислорода, както правят другите сензори. В този смисъл методът е принципно нов“, заявява авторът на проучването.

Безспорно предимство ще бъде и това, че човек може самостоятелно и дори в дома си, при това без да изпитва болка, да установи има ли риск от развитие на язва или на друго заболяване на стомашно-чревния тракт. И затова е нужно единствено проба от слюнката му.

Това е важно особено за хората, изложени на риск от подобни заболявания, които е добре да следят нивата на хистамин, който играе ролята на медиатор в тялото за незабавни алергични реакции и участва в много физиологични процеси.

Работата на екипа има и друго значение. И то е свързано с това, че за първи път аналитичен сигнал в електрохимични сензори се основава на реакциите на комплексообразуването. „При този подход металните йони взаимодействат с донори на електрони. Подходът позволява на металните йони да си взаимодействат с „донори“ на електрони, а това води до бързо и с висока точност изследването“, обобщава проф. Сергей Ермаков.

Ученият споделя още, че все повече в съвременната медицина се развиват методите за сетивно наблюдение, което позволява извършването на изследвания, за които не е необходимо обемисто медицинско оборудване. Най-често срещаните и добре познати електрохимични сензори са глюкомерите, които използват хората с диабет, за да измерват нивата на кръвната захар. И затова не е необходимо да се посещава лекар. Диабетиците го правят постоянно и резултатът е виден до минути.

>>>Електронен сензор определя нивото на кръвна захар чрез потта

Работата на екипа на проф. Сергей Ермаков продължава като в настоящия момент е насочена към определянето активността на различните ензими, които произвеждат амоняк.

„Приложението на тези сензори ще бъде както в медицината и биотехнологиите, така и в селското стопанство. Например, определянето на амоняка в издишания въздух дава възможност да бъде идентифицирана рисковата група за доста тежки заболявания като цироза на черния дроб или хронична бъбречна недостатъчност. Така е, защото те водят винаги до повишаване концентрацията на амоняк. Нашите сензори, за разлика от повечето други, могат да работят при влажен въздух, какъвто е този, който издишваме“, обяснява проф. Сергей Ермаков.