Защо ни липсва спокойствие и добро настроение

от 31 окт 2011г.

Кеф е дума от арабски език. Навлязла е в българския през турския. Означава безметежно удоволствие и спокойствие. Нещо като близкоизточен вариант на индийската нирвана. Изначално се смята, че всеки човек, съзнавано или не, се стреми към постигане на пълен кеф. Повечето от нас са изпитвали това усещане временно. Някои обаче не успяват да се успокоят и да го усетят изобщо. Това се дължи на няколко причини. Ето най-важните от тях:

Депресивен характер

Това е една сравнително нова концепция. Тя описва трайното състояние и нагласа на някои хора. Те винаги търсят лошото във всяка ситуация. Винаги са готови да намерят нещо, за което да се оплачат или което да вгорчи живота им. Не им е лесно. Потиснати са. Имат склонност да влияят зле и на всички около себе си. При тях липсват дори моментни просветления на радост и позитивизъм. Те никога не са на кеф. Някои от тях може да са апатични. Други пък просто да са мрачни и раздразнителни. Решението е психотерапия.

Презадоволеност

Тя се изразява в скука, отсъствие на по-сериозни непознати стимули от външната среда. Ако попаднем в прекалено познати ситуации, обкръжение, рутина, можем да се почувстваме потиснати. Доброто настроение може да изчезне при липса на нови предизвикателства. За едни хора развлеченията са смисъл на живота, за други - те са по-скоро лекарство, отколкото необходимост. Още по-тежко ни предразполага към загуба на настроение и хроничната липса на хоби или изобщо някакви интереси извън биологично обусловените. Когато човек не е приучен от детството си към широк светоглед и му липсва достатъчно богата обща култура, по-бързо може да се стигне до изчерпване на интересните за него стимули от външната среда. Усещането за празнота и незадоволеност може да стане дори болезнено, когато конкретни материални мечти се изпълнят и липсва въображение за нови. Добре е да се поддържат разностранни интереси и хобита, дори и те да изглеждат на пръв поглед странни.

Психологически срив

Липсата на настроение, както и загубата на интерес към приятни занимания се нарича апатия. Това състояние понякога се съпровожда от тъга или чувство на празнота. Многото емоции, включително и положителни, преживени за кратък период от време, могат да доведат до изтощение. То се изразява в неспособност за изпитване на нови чувства, понижена по интензивност реакция спрямо стари, познати стимули или до тотално притъпяване на чувствителността. Необходимо е известно време, най-много месец, за да се преодолее състоянието на изчерпаност. Ако сривът е по-сериозен, то състоянието може да продължи и по-дълго. Апатията трябва да бъде изследвана от психолози и психиатри.

Депресия

Апатията, липсата на настроение все пак имат и психиатрични измерения. Те съпътстват в много случаи клинично изявената депресия. Трябва да се мисли за нея при тъга, потиснатост, понижена енергия, загуба на обичайните интереси, липса на тонус, нарушения в съня и мрачни мисли за смъртта. Ако такива симптоми продължат повече от 2 седмици, наложителна е консултация с психиатър.

Негативни житейски събития

Случките в живота, които носят отрицателен емоционален заряд, представляват сериозен стрес. Никой не може да се чувства имунизиран към апатията с подобен произход. Психологичната подкрепа може да се окаже изключително полезна.