Изследователи разкриха откъде идват многото полезни свойства на байкалския шлемник

Британски изследователи, съвместно с китайски учени, разкриха генома на едно от най-използваните в продължение на 2000 години в традиционната китайска медицина растение Scutellaria baicalensis. Специалисти от Китайската академия на науките и от Центъра „Джон Инес“ успяха да разгадаят какво прави т.нар. байкалски шлемник толкова ценен със своите терапевтични свойства.

Растението се отглежда в световен мащаб именно заради тези си качества. Препаратите, приготвени от изсушен корен от шлемник, имат фармакологични действия, включително антибактериални, антивирусни, антиоксидантни, чернодробни, противоракови, антивирусни и неврозащитни свойства.

Въпреки търговския интерес и нарастващото търсене на растението, подобренията чрез развъждане са ограничени от липсата на геномна информация. Екипът от специалисти взел ДНК от шлемник и използвал комбинацията от секвениращи стратегии, за да сглоби 93% от генома, организиран в 9 подгрупи от псевдохромозоми.

Това означава, че сега изследователите са в състояние да идентифицират гените, които произвеждат богатството от ценни съединения, и след това да ги превърнат в потенциални лекарства благодарение на метаболитни инженерни техники в лабораториите. Те публикували своите открития в сп. Molecular Plant.

„Когато започнах да правя анализ на геномната последователност, това беше откровение – то показа на фундаментално ниво как се е развил пътят към ценните съединения“, казва проф. Кати Мартин от Център „Джон Инес“ и един от авторите на проучването.

Това изследване подчертава настоящото възраждане на традиционната китайска медицина след присъждането на Нобелова награда за физиология и медицина на проф. Йоу-Йоу Ту. Тя откри артемизина в Artemesia annua (едногодишен пелин) като широкоспектърно вещество срещу маларията през 2015 г. Оттогава фармакологията започва да обръща по-голямо внимание на лечебните свойства на натурални продукти от растения, споменати в старите китайски текстове. Такива препарати наскоро бяха докладвани като ефективни срещу различни оплаквания, включително като допълнителни терапии при рак.

Работата по генома и секвениранията на членове на същото семейство, от което е байкалския шлемник, вече са започнали да предоставят ценна информация, която може да бъде приложена за развитието на по-широк спектър от лекарства. Лошото е, че биоактивните съединения на растението се намират в корена му, което означава, че трябва да се изчакат 3 години, докато то стане достатъчно голямо, както и че по този начин се унищожава растението. „Проверихме някои членове от семейството, които произвеждат подобни съединения в листата, и е възможно да се получат по-устойчиви терапевтични продукти по този начин“, допълва проф. Мартин.

Редактор: Ирина Тенева
Източник: eurekalert.org
Снимка: herbgarden.co.za