Какво да правим, ако детето има трета сливица

  Третата сливица е част от лимфоиден гърлен пръстен, който включва небните сливици (на входа на гърлото), третата сливица (на горно-задната част на носоглътката), тубарните сливици (около отворите на евстахиевите тръби на страничните стени на носоглътката) и езичната сливица (в корена на езика).

  Подобна тъкан има у децата под гласните връзки и в червата във всички възрасти. Лимфоидният гърлен пръстен участва в имунната защита на организма.

  Детето се ражда със сливици, включително и с трета. Тя се нарича носогълтачна, защото се намира в областта, където свършват носните кухини и започва гърлото.

  Значи краткият отговор е "тази сливица има полезна функция за организма и не трябва да се оперира, ако е здрава".

  Децата боледуват най-често от респираторни инфекции, а носогълтачната сливица е на пътя на заразата и първа поема вирусите и бактериите заедно с дихателната лигавица. При тези случаи тя се уголемява и след преминаване на болестта се прибира.

  Не е нужна операция. Грешка е, когато лични лекари и родители настояват за операция, като мислят, че третата сливица е причина за честите инфекции, а това се дължи на обмяната на инфекциозни агенти между децата в детските ясли и градините.

  Обикновено тези деца са с алергични организми и са по-малко устойчиви на зарази. След операция пак ще боледуват, но без трета сливица, затова не е нужна операция.

  Друг е въпросът, когато третата сливица не се прибира след преминаване на инфекцията и запушва носоглътката.

  Тези деца са неспокойни по време на сън, хъркат, а през деня са вяли и дишат през устата.

Устните ъгли се отпускат, на носа висва един зелен сопол и това се нарича аденоидно лице.

  Защото уголемената трета сливица се нарича аденоидна вегетация. Те често боледуват от бронхити, отити, имат неправилна захапка и тогава е нужна операция.

  Тези две състояния са крайни - кога не трябва да се оперира и кога трябва. Повечето деца в периода на израстването си са в междинно положение, когато третата сливица е умерено уголемена и решението за операция трябва внимателно да се прецени след проведено медикаментозно лечение.

  Това зависи не само от големината на сливицата, но и от обема на носоглътката. При по-малък обем и не толкова голяма сливица, но със споменатите усложнения - бронхити, отити, по-добре да се извърши операция.

Проф. Георги Едрев, специалист по уши, нос и гърло