Като най-голям замърсител на околната среда хората посочват самите себе си

Когато говорим за еко мислене, младите хора и тези на средна възраст най-много застъпват тези идеи. Когато обаче става дума за действия, оказва се, че по-активни са по-възрастните хора. Това сочи ново проучване за екологичната култура на българина.

„Може би е така, защото онова поколение - по-възрастните хора - са по-силно свързани със земята още от старо време. Те се грижат за природата и това е не толкова въпрос на модерно мислене, а на чисто практически действия", коментира Мира Радева.

76% от хората посочват, че това, което правят за опазването на околната среда, е да не замърсяват, да изхвърлят си боклука си на определените за това места, да възпитават децата си в духа на опазването на природата, да прилагат мерки за пестене на ресурсите. В същото време обаче малцина са склони да излязат навън да почистят между блоковете, тревните площи, не събират намерени навън боклуци, не се стремят да почистват речни корита, гори и плажове, не използват биоразградими материали. Приблизително по един човек от домакинство е склонен да прояви активно отношение към природата и заобикалящата го среда.

Като топ-проблеми за екологията това проучване очертава замърсения въздух, нерегламентираните сметища и чистотата в градовете. След тях по важност хората нареждат застрашения горски фонд, пречистването на отпадните води в големите градове и курортите, презастрояването на морския браг и планинските курорти, бракониерството, разрушаването на плодородните почви. Малко по-различно виждат нещата хората в малките общини. Там като топ-проблеми се открояват замърсеният въздух, питейната вода, почистването на улиците, занемарените зелени площи, нередовното събиране на отпадъците и др.

Като топ-замърсители хората посочват „самите ние" - 46%. Други 32% смятат, че най-големите замърсители са превозните средства. Едва 19% виждат промишлеността като най-голям замърсител.

По отношение събирането и рециклирането на отпадъците хората имат готовност да го правят, но не го правят, сочи проучването. 80% не събират отпадъците си разделно, но 90% са склонни да се включат в система за разделно събиране на биоразградимите отпадъци, показват цифрите.

„Това значи, че екологичните проблеми се разбират от хората като едно общо дело на всеки един от нас и на държавата", коментира Мира Радева. Еко-министърът Нона Караджова пък посочи, че най-важни за министерството са националните цели за разделно събиране на отпадъци. Сега ведомството готви нов закон, който ще въведе стимули за разделно събиране на отпадъците при обемно събиране на отпадъците. Стимулите ще са под формата на намаляване на екологичните данъци и такси.

Като цяло екологията не е сред най-тревожните проблеми на българина. Едва 1% я посочват като най-важен проблем. Разбираемо, по-важни за хората са проблеми като заетостта и доходите.

46% разбират екологията като опазване на околната среда, а 44% я разбират като чистота. Тоест, екология за хората значи да пазим околната среда ненакърнена и ние самите да имаме усещането, че живеем в чиста и приветлива околна среда, коментираха от MBMD.

Икономическата криза е шанс за екологията, сочат данните от разговорите на фокус-групите от проучването. Така е, защото чрез нея застрояването на все повече зелени зони бе блокирано.

За Framar.bg: Greentech