Когато хернията рецидивира

  Следоперативните хернии възникват в областта на оперативния разрез или близо до него. Получават се във всички зони на човешкото тяло, където се правят разрези, но са най-чести в областта на корема. По същество това са дефекти на градивните елементи на коремната стена - апоневрозите, които обхващат цялата рана или част от нея. Дължат се предимно на следоперативни усложнения, свързани с оздравителните процеси на самата рана - най-често възпалителни процеси, със/без следоперативни усложнения от страна на коремните органи, водещи до увеличаване на вътрекоремното налягане. Немалко значение има затлъстяването.

  Веднъж появили се, те не отзвучават и се нуждаят от оперативна корекция. Причините са, че през или в оформените дефекти на коремната стена могат да се заклещят вътрекоремни органи (най-често черва) и това да доведе до сериозни усложнения, нуждаещи се от спешно оперативно лечение. Заклещване може да се получи по всяко време. То не може да бъде контролирано с диети и пристягащи колани и е възможно да изненада хората по време на екскурзии, пътувания, в почивни дни и т.н. Често операциите, които се извършват по принуда (т.е. при заклещване), в зависимост от интраоперативната находка завършват с налагането на чревни стоми, които пък от своя страна налагат повторни операции за възстановяване на пасажа.

  Затова пациентите с такива дефекти биват съветвани да се оперират. Невинаги е възможно да се възстанови целостта на коремната стена, тъй като шевовете притискат подлежащите органи, подложени са на опън и опасност от нова следоперативна херния, или просто тъканите изтъняват с времето в областта на дефекта и не могат да бъдат използвани за пластика.

  В последните години има помощни изкуствени материали - платна, които подсилват шевовете на наложените възстановителни пластики на коремната стена. Има редица строго специфични материали, които отговарят на големината на дефектите, на вида на тъканите, които трябва да се възстановят, на органите, които остават под тях, и пр.

  За съжаление и най-добре направеното пластично възстановяване на дефекти може да рецидивира. То не зависи само от оперативната техника. Зависи от местоположението на дефекта, от вида на платното, от наднорменото тегло, от неспазване на препоръчания след операцията хигиенно-диетичен режим и най-вече от двигателния режим. Платната по принцип са рехави тъкани, които поемат от секрета от раната и чрез своята химическа и механична структура са стимулатор за заздравяване. Този процес на създаване на нова съединителна тъкан продължава 90 дни. От друга страна, в тъканите на пациента съществуват като задължителна флора различни микроорганизми, които могат да се активират и да предизвикат възпаление - нагнояване на раната. За това усложнение се явяват като причина и тежкото състояние на пациента, стресът от хирургичната намеса или допълнителни придружаващи болести (диабет, сърдечносъдови заболявания, отхвърляне на чуждия материал на платното), които понижават възможностите на организма да се възстанови бързо и без нови дефекти в областта на пластиката. Въпреки това хирургичното лечение е единственият начин да се възстанови възникнал следоперативен дефект в зоната на разреза, като се има предвид, че това са сложни и трудни оперативни намеси, криещи и рисковете като повторни операции.

Доц. д-р Атанас Йонков, дм, от клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия (Първа хирургия), УМБАЛ "Александровска"