Миома и бременност

Миомите на матката представляват 95% от всички доброкачествени генитални тумори. Същевременно при всяка четвърта жена над 35 год. се откриват миоматозни промени.

Макар и по-рядко, маточни миоми се откриват и при жени в по-млада възраст. Затова съчетанието между бременност и миома на матката е много често срещано. Влиянието на миомата върху бременността, както и влиянието на бременността върху миомата, зависи на първо място от локализацията и големината на миомните възли.

Влияние на бременността върху миомата

Под влияние на хиперестрогенен хормонален фон на бременността кръвоснабдяването на миомните възли се засилва, фиброцитите и миоцитите в тях хиперплазират и възлите нарастват по обем. Това бързо нарастване може да доведе до следните усложнения:

• некроза на миоматозен възел. Настъпва когато кръвоснабдяването се окаже инсуфициентно за бързо нарастващ, най-често интрамурален възел. Проявява се с картина на остър корем и налага оперативно лечение. Това често води до преждевременно прекъсване на бременността.

• разкъсване на съдовете на капсулата на възела с хемоперитонеум, налагащ спешна лапаротомия.

• инкарцерация на матката в малкия таз. При бързо растящи възли в истмичната част матката се заклещва в костния пръстен на малкия таз, притискайки силно пикочния мехур и ректума. Това усложнение налага спешна хистеректомия.

Влияние на миомата върху бременността и раждането

Въпреки че миомата е хормонозависим доброкачествен тумор и носителките му често имат абсолютна или релативна хиперестрогенемия, по правило наличието на миома не е абсолютна пречка за забременяване. Стерилитет причиняват интрамуралните възли, които двустранно притискат интерстициалната част на тръбите, както и субмукозните възли, които са съпроводени с декубитални и некротични промени в ендометриума, причиняващи метрорагии.

Съчетанието на миома на матката с ендометриоза, което е често, също води до стерилитет. При неголеми интрамурални и субсерозни възли бременността може да протече без абсолютно никакви усложнения. Спонтанни аборти и преждевремнни раждания се наблюдават при големи деформиращи и стесняващи маточната кухина възли, както и при субмукозни възли.

В тази случаи извън бременност трябва да се направи миомектомия, за да се подобри прогнозата на евентуална следваща бременност. Миомните възли могат да смутят нормалната плацентация. Предлежанието и ниското разположение на плацентата са по-чести при жени с миома на матката. По същите причини по-чести са и патологичните предлежания на плода.

При жени с големи интрамурални възли по-често настъпва преждевременно пукване на околоплодния мехур и преждевременно раждане. Множеството миоматозни възли смущават контрактилната дейност на матката. Наблюдават се както първична, така и вторична родилна слабост в протрахиране на раждането. В редки случаи една цервикална миома може така да нарасне по време на бременността, че да застане като непреодолима пречка пред родилните пътища. В тези случаи се прави цезарово сечение и последваща хистеректомия.

Диагнозата на маточната миома по време на бременност се поставя въз основа на анамнезата, бимануалната палпация на матката и ехографското изследване. Бременните с миома спадат към групата бременни с висок риск и изискват специална диспансеризация и наблюдение в женската консултация. Поведението при бременни с миома на матката е по принцип изчаквателно с готовност за спешно оперативно лечение при евентуално настъпили усложнения. Миомектомиите по време на бременност и в хода на цезарово сечение не се препоръчват, поради екстремното кръвонапълване на матката и опасност от постоперативни усложнения.