Мрежите за обмяна на информация между лекари могат значително да намалят броя на лекарските грешки

Екип от изследователи, ръководен от Деймън Чентола, професор в Университета на Пенсилвания, открива ефективен начин за намаляване на грешките при диагностицирането и лечението на пациенти, използвайки структурирани мрежи за свързване на различни специалисти.

Проучването

В проучването, публикувано в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences, учените споделят резултати от многогодишно изследване, включващо близо 3000 лекари от Съединените щати.

В продължение на няколко месеца изследователите тестват решенията за лечение и диагностика на лекарите чрез приложение, което създават и разпространяват специално за тази цел. След като изтеглят приложение и се регистрират за пробен период, лекарите са подканяни да оценят клиничен случай – въз основа на документирани случаи на пациенти в реалния живот – в рамките на три кръга. В началото на всеки кръг клиницистите се запознават с казуса, след което им се дават две минути да отговорят на два въпроса.

Първият въпрос кара лекарите да оценят диагностичния риск за пациента (например каква е вероятността пациент с болки в гърдите да получи инфаркт през следващите дни?) от 1 до 100. Вторият въпрос кара участниците да препоръчат лечение между няколко възможности (например домашно лечение, прием на аспирин или насочване за наблюдение).

>>> Как да се справим с грешно поставена медицинска диагноза

Всички клиницисти са разпределени на случаен принцип в две групи – контролна, чиито членове отговарят на въпросите изолирано, и експериментална, в която участниците са свързани в социална мрежа с други анонимни клиницисти, чиито отговори могат да видят.

По време на втория и третия кръг клиницистите от контролната група отново отговарят на въпроси изолирано, докато тези от експерименталната група могат да се запознаят със средните оценки на риска, направени от лекарите в социалната мрежа през предишния кръг.

Констатациите

Изследователите установяват, че общата точност на препоръките на клиницистите е два пъти по висока в експерименталната, отколкото в контролната група. Просто казано, лекарите правят по-малко грешки, когато имат мрежа за поддръжка. Освен това учените наблюдават подобрение в знанията и уменията на клиницистите в социалната мрежа, които до момента не са се представяли добре.

„Можем да използваме мрежите, за да подобрим представянето на лекарите.“, казва Чентола. „Лекарите си говорят помежду си и ние знаем това. Истинското откритие тук е, че можем да структурираме мрежите за споделяне на информация между лекарите, за да подобрим значително здравните грижи.“

Съавторът на изследването, Илейн Кунг от Калифорнийския университет в Сан Франциско, коментира: „Ние все повече осъзнаваме, че вземането на клинични решения трябва да се разглежда като екипно усилие, включващо множество клиницисти и това проучване подчертава, че консултацията с други лекари подобрява клиничните грижи.“

В лекарския кабинет

„Не е нужно да преоткриваме колелото, за да приложим откритията.“, казва Чентола. „Някои болници, особено в райони с ниски ресурси, разчитат на технологии за електронна консултация, при които клиницистите изпращат съобщения до външен специалист, за да получат съвет. Обикновено отнема от 24 до 72 часа за получаване на отговор. Защо обаче не изпратите това запитване към мрежа от специалисти, вместо само към един лекар?“

Чентола отбелязва, че всеки експериментален опит отнема по-малко от 20 минути. Нещо повече, той смята, че мрежите не трябва да са големи. Мрежите, включващи 40 члена, са идеални. „Четиридесет души осигуряват рязък скок в колективната интелигентност на клиницистите.“

В момента изследователите работят за внедряване на своята технология в лекарските кабинети. Пилотното изпълнение на програмата трябва да стартира през тази година.