Намаляването на човешкия мозък - признак за цивилизация

  През този период средният обем на мозъка на мъжете от Хомо сапиенс е намалял с около 10 процента - от 1500 на 1359 куб. см, или колкото топка за тенис.

  Женският мозък, който е по-малък от мъжкия, е намалял пропорционално със същото количество. Измерванията са направени по черепи, намерени в Европа, Близкия изток и в Азия, каза антропологът Джон Хоукс от университета на Мичиган.

  "Бих нарекъл това голямо намаляване за нула време" - каза той пред сп. "Дискавър".

  Това намаляване обаче не е изненадващо за антрополозите, защото колкото по-силен и мускулест е човек, толкова повече сиво вещество е необходимо за контролиране на тази маса. Неандерталецът - сродник на съвременния човек, изчезнал преди 30 000 години, е бил по-масивен и е имал по-голям мозък. Кроманьонецът, който е нарисувал стените на пещерата Ласко преди 17 000 години, е бил като Хомо сапиенс, но с по-голям мозък, т.е. той е бил по силен от съвременния човек.

  Тези черти са били необходими за оцеляването във враждебна среда, изтъква Дейвид Гиъри, професор по психология в университета на Мисури и автор на трудове върху развитието на човешкия мозък през вековете. Тръгвайки от това заключение, той изследва еволюцията в размера на черепа от 1,9 милиона години до преди 10 000 години.

  Той приема, че колкото е по-голямо концентрирането на хората, толкова повече обмен има между групите, разделението на труда е по-голямо, както и общуването между индивидите е по-богато и разнообразно. Гиъри установява, че големината на мозъка намалява с увеличаването на гъстотата на населението.

  Това смаляване на мозъка обаче не означава, че съвременният човек е по-глупав от предшествениците си, по-скоро той е развил по-изтънчена интелигентност, изтъква антропологът Брайън Хеър от университета Дюк. Подобен паралел съществува между домашните животни и дивите животни, отбелязва той.