Невротренинг ни помага да се адаптираме към стреса

от 08 дек 2011г.

Всеки търси начин да се справи със стреса - спорт, алкохол, медикаменти, смяна на работата или партньора. От Българска асоциация по биофийдбек предлагат друга възможност - чрез невротренинг.

"Със стреса не трябва да се борим, а да се адаптираме към него, да го "прегърнем", обяснява Севджихан Еюбова, клиничен психолог, която е единственият специалист по биофийдбек в Шуменска област.

Методът се базира на познатия в медицината способ за диагностика електроенцефалография (ЕЕГ). Това е изследване на мозъчните вълни, когато невролозите искат да видят как функционира мозъкът. При невротренинга тази информация се връща и при пациента, който под формата на компютърна игра разбира как работи мозъкът му. Това е и преводът на Biofeedback - биологична обратна връзка, тоест виждаш как мозъкът ти играе играта", разясни Еюбова.

Специалистът следи какво прави мозъкът на свой монитор, свързан със същия компютър, към който е свързан пациентът. Екранът е разделен на шест подекрана и във всеки се засича по една от мозъчните вълни: делта, бета, бета2, алфа, гама и сензомоторен ритъм.

"Всяка от тях дава различна информация за човека. За 3 минути мога да преценя имаш ли проблеми с паметта и вниманието, склонност към зависимост, с коя ръка пишеш", споделя Еюбова.

Игрите са три с по три рунда. Само който не е пробвал, може да си помисли, че задачите изглеждат лесни. Който пък е участвал в поне 10 невротренинга, постига успеха не да реагира на стреса, а да го приема и да не се дразни от него. "Чрез постоянство и тренировки се постига саморегулация, необходима, така че и извън кабинета на психолога стресът да не може да му влияе", разяснява Еюбова.

Тя не смята, че реакцията или въздържането при стресова ситуация и натрупването на напрежение вътре в човека е добър вариант за действие. "Стресът има способност да се натрупва, а това води до дистрес и дисбаланс. Тогава изведнъж човек получава високо кръвно, нивото на кръвната захар се повишава, почва да страда от безсъние и се чуди какво става", описва тя.

Еюбова работи по метода вече близо 2 години и може да се похвали с успехи и при деца, и при възрастни. Методът е ефективен при деца с обучителни затруднения, хиперактивни, свръхимпулсивни, тревожни, напрегнати, с емоционални проблеми, агресивни, при аутисти. Добри резултати има при хора, които имат проблеми със съня. Работила е с пациенти с различни фобии - от високо, от среща с хора, дразнещи се от шумове. Постигнала е почти мигновени резултати при деца с тикове на психогенна основа. Най-малкият й пациент е дете на 2 години и 10 месеца, но е най-добре невротренингът да се прави чак при четиригодишни. Търсят я и жени, и мъже. Особено ефективен е при хора, които са подложени на стрес - шофират дълго време, имат нощни смени, работят в "Спешна помощ", полицията или съда.

"Методът е полезен и за шефове, които носят голяма отговорност. Те могат да смачкат подчинените си в офиса, но у дома се сриват. Ако не дойдат при нас, често търсят кардиолога си, което е по-лошият вариант. Хората над 30 г. също трябва да се погрижат за себе си и да правят скрининг на паметта си, за да разберат дали прекаленото напрежение не води до дефицит в концентрацията и оттам до често забравяне", разказва психологът. Все още хората се срамуват да признаят, че търсят подкрепа от психолог, и могат да получат помощ и чрез онлайн консултиране, посочи тя.

Невротренингът е от полза и когато човек иска да се представи добре на изпит, на интервю за работа, да достигне върхово постижение. Затова се практикува от състезателите на "Формула 1", от които се изисква минимум стрес и максимум концентрация. Еюбова вече е работила с няколко кандидат-студенти и резултатите им са били отлични.

"Това е игра с мозъка - успяваш да го накараш да те слуша", казва Еюбова.

Упражнението увеличава "добрите" алфа и бета вълните, а кара тета и бета 2-вълните да намалеят. Това означава, че при упорити тренировки мозъкът ще свикне да постига високи нива на "полезните" вълни и да премахва напрежението, а така на практика стресът няма да е болезнен за него.

Като най-важно условие Еюбова посочва личната мотивация на човек, ако иска да постигне успех. "Който прави невротренинг, вижда, ако успява - във всяка игра получава точки, които го мотивират. Игровият елемент е особено добър при децата - те имат дневници, в които записват резултатите си и ги сравняват следващия път. Радват се и че това се харесва на родителите им", разкрива тя.

Методът е безвреден и безопасен. Има публикувани изследвания за това, че невротренингът повишава коефициента на интелигентност

Невротренингът трябва да завършва с въглехидрати - плод или вафла, тъй като мозъкът се изморява и се хаби енергия, въпреки че човек не се движи. Някои храни могат да повлияят процеса на тренинг, затова трябва да се ограничат или избягват подсладени напитки, течности, които съдържат кофеин, и нездравословни храни, съставени от прости въглехидрати. Недостатъчният сън също ще намали ефективността на тренинга.

Еюбова обяснява, че методът е сравнително нов за България, но в някои европейски страни дори се покрива от здравната каса. Познат е на света още от 60-те години на ХХ век, когато в НАСА започват да тренират астронавтите си с него.

У нас кабинети по ЕЕГ-биофийдбек има в София, Пловдив, Варна, Шумен. С такъв компютър са снабдени и много от ресурсните центрове в страната.

Отварят прозорец само с мисъл

Един тренинг е със средна продължителност 45 минути. Започва с интервю с пациента и тестове, които установяват моментното психическо състояние. След това на главата му се поставят два електрода по специална международна система 10-20. Пациентът сяда удобно срещу монитор и получава задачи от специалиста. Една от тях, с която се преценява нивото на стрес, е пациентът да пресмята от 100 към 0, като вади от всяко следващо число 7 - 93, 86 и т.н. Това наглед просто упражнение може да покаже как реагира човек при неочаквано препятствие, до каква степен е напрегнат и дали стресът вече не е в хронична форма.

Другите игри са различни и се усложняват постепенно. При тях човек въздейства на случващото се на екрана само с мисълта си, без да докосва бутони или компютърна мишка. Например от човека се иска да успее да игнорира слухово един от двата звука - на течаща вода и на думкане на барабан. С концентрация е свързана и друга игра - да успееш само с мисъл да задържиш отворен прозорец, през който се виждат различни пейзажи. При неуспех прозорецът хлопва и се спускат завеси.

Съсредоточеност и внимание са необходими да накараш анимирана шейна да се движи само надолу по пистата. Ако се разсееш, тя почва да криволичи, да върви по равно или дори нагоре. Друга игра е да изпращаш такива сигнали към емотикон, че той да е с широко отворени очи, постоянно усмихнат и да не му пониква брада.

За Framar.bg: 24 Часа

Още по темата: