Негативните емоции ни отчуждават от хората

Напоследък се забелязва бягство от градовете или от всичката злободневна суета. Все повече хора изоставят апартаментната си собственост и си купуват имот на село. Такова радикално решение за собственото битие често е отражение на психологична криза. Тя се дължи на комплекс от негативни емоции - разочарование, депресия, обида, пресищане от твърде много контакти. Ето някои от най-честите причини да загубим интерес към хората.

Разочарования

В най-естественото си състояние човек е заинтересуван от околните. Той съществува, съизмервайки се с тях. Извлича удоволствията си от контактите с другите. Отказът от общуване и загубата на интерес към хората най-често се дължи на пресищане и разочарование от тях. Усещането за обида и негативно отношение може да бъде обективно, но може и да е напълно субективно. Независимо от това дали имаме причина да се обиждаме, или не важното е, че разочарованието ни пречи да общуваме пълноценно. Това пък води до желание за отдръпване от околните, което може да се преодолее с психотерапия.

Стеснителност

Често повишените очаквания от хората може да доведат до по-големи разочарования и съответно отдръпване от тях. Най-застрашени от това са хората, които са по-срамежливи, които по принцип общуват по-трудно. Стеснителните хора са по-склонни към депресивни реакции. Те може да се изразяват в отказ от общуване с околните, загуба на интерес към хората. Прекалената стеснителност също не е здравословна. Има множество начини за трениране на социални умения.

Негативизъм

Тук става дума за нашия собствен характер. Той може да е също толкова непригоден за съвместно съжителство с околните, колкото и те с нас. Негативизмът се изразява в нежелание да правим компромиси, да приемаме странностите у околните. Този негативизъм ни проличава, дори когато се опитваме да сме любезни. Затова по-добре е да се опитаме да променим себе си или поне контекста, в който пребиваваме във въпросната среда. Ако не можем да успокоим себе си или да променим околните, то по-добре отново да излезем от въпросното обкръжение. В противен случай ще прехвърлим негативизма си и към хора, на които държим.

Депресия

Отдръпването от околните може да се дължи на клинично проявена депресия. Тя може да се състои от проблеми с общуването поради тежка потиснатост. Хората в депресия се чувстват грозни, оглупели. В същото време губят желание за общуване, защото не смятат, че околните могат да ги разберат. Оттеглянето от социалния живот често е съпроводено с подобни преживявания. Ако някой ваш приятел или познат направи такова нещо, е редно да се поинтересувате как се чувства. Необходимо е лечение при психиатър, психотерапевт.

Пресищане

Прекаленото общуване изтощава. Дори и най-големите екстроверти имат нужда от почивка. Независимо как са се държали с нас околните. Дори и да сме си прекарвали безкрайно приятно с тях, в един момент ще дойде пресищане. Ще си решим, че всички хора са еднакви, и ще се оттеглим поне за малко. Истината е, че това е най-големият капан. Всички правим обобщения, но те понякога пречат повече, отколкото помагат.

За Framar.bg: 24 Часа