НЕ БЪРЗАЙТЕ ДА СВАЛЯТЕ ВИСОКАТА ТЕМПЕРАТУРА С ЛЕКАРСТВА!

Организмът се защитава с... температура

Температурата на човешкото тяло е относително постоянна. Нормалните й стойности се колебаят между 36 и 37 градуса, ако е измерена под мишницата. Ректално (в ануса) температурата е с 0,3-0,5 градуса по-висока от тази под мишницата. Най-ниска е температурата, измерена в ранните утринни часове, а най-висока - между 16 и 19 ч., като разликата е с няколко десети от градуса. Устойчиво постоянна температурата при човека се поддържа от терморегулаторния център, който е разположен в хипоталамуса на главния мозък. Той стимулира или потиска физиологичните процеси, които са свързани с топлообразуването и топлоотдаването. При повишена топлинна продукция или намалено топлоизлъчване, телесната температура се повишава. Физиологично повишаване на температурата се постига чрез разширяване на кожните съдове и изпотяване. Малките деца, особено новородените, имат по-неустойчива терморегулация, поради незрялост на централната нервна система. Тази особеност предопределя повишен риск за зависимост от външните фактори - лесно преохлаждане при ниска околна температура и недостатъчно облекло и прегряване при висока околна температура, недостатъчен прием на течности, прекалено облекло, затрудняващо топлоотделянето.

КОЯ ТЕМПЕРАТУРА СЕ ПРИЕМА ЗА ВИСОКА?

- Нормална - от 36 до 37,2 градуса.
- Леко повишена - от 37,3 до 38,3 градуса.
- Повишена - от 38,4 до 39,7 градуса.
- Висока - над 39,8 градуса.

Най-честата причина за повишена телесна температура (фебрилитет) са острите вирусни инфекции, отговорни за т.нар. ''простудни заболявания''. Друга честа причина са бактериалните инфекции, обуславящи възпалителни заболявания на носоглътката (ринофарингити, ангина), на средното ухо (отит) и по-рядко на дихателните пътища и белите дробове. По-редки причини са постваксинални и алергични реакции, състояния на обезводняване, увреждания на централната нервна система, автоимунни и злокачествени заболявания.

Болестотворните причинители от инфекциозен или неинфекциозен произход стимулират образуването на вещества, които повишават прага на терморегулация. Това обуславя повишена продукция на топлина, намалено топлоотдаване и като краен резултат - повишаване на телесната температура над горната нормална граница.

Внимание! Температурата трябва да се измерва 10-15 минути след освобождаване на детето от топли завивки или дебело облекло, за да не се отчитат фалшиво повишени стойности.

КОГА Е ОПАСНА?

Повишената температура има важно значение за диагностициране на заболяването, избора на правилно лечение и проследяване ефекта от него. Освен това, тя играе роля на защитен фактор.

Установено е, че повишената температура активира имунните механизми и допринася за по-лекото и по-кратко протичане на инфекциозните заболявания. Тези полезни ефекти важат за леко до умерено повишена температура (до 38,5 градуса) при болни с добро самочувствие и запазено общо състояние.

Когато температурата надвишава 38,5-39 градуса, съществува риск от нежелани последици - поява на дискомфорт, опасност от гърчове, увреждане на мозъка. Дскомфортът е свързан с повишените обменни процеси, загуба на течности и соли, ускорената сърдечна дейност и нерядко - главоболие.

Фебрилните гърчове засягат около 2-5% от децата между 3-месечна и 5-годиша възраст. Гърчът се проявява обикновено при температура над 39 градуса, но може да настъпи и при по-ниски стойности в хода на нейното повишение. При болни с епилепсия, повишената температура може да провокира епилептичен пристъп.

Риск от увреждане на мозъка съществува при повишаване на температурата над 41 градуса.

КАК СЕ ВЗЕМАТ СПЕШНИ МЕРКИ

Средствата за понижаване на температурата са немедикаментозни и медикаментозни.

Към немедикаментозните средства принадлежат лесно осъществими мерки като: отстраняване на затоплящи завивки и прекалено облекло, проветряване на помещението и понижаване на стайната температура до около 21-22 градуса, даване на достатъчно течности (вода, билков чай, плодови сокове). При температура над 39-39,5 градуса може да се предпреме обтриване на тялото и крайниците с мокра, но добре изцедена гъба или кърпа, обуване на мокри, изцедени чорапи, обвиване във влажен чаршаф.

Към медикаментозните средства принадлежат температуропонижаващите (антипиретични) медикаменти. При неусложнени форми на заболяване се препоръчва те да се прилагат при температура над 38,5 градуса. Ако обаче има данни за предшестващи фебрилни гърчове или епилепсия, то антипиретиците трябва да се прилагат в началото на повишаване на температурата. Даването на антипиретик невинаги може да предпази от появата на гърч.

При изразен дискомфорт поради фибрилитет, антипиретик може да се приложи и при по-ниска температура (например 38-38,3 градуса).