Околната среда може да променя нивото на интелигентност на генетично ниво

Учени установиха, че околната среда може да промени изразяването на ключов ген в мозъка, засягайки интелигентността много повече, отколкото те предполагат. Така наклоняването на везните към природата или към възпитанието става сложна задача.

Подобно откритие може да не е изненадващо, ако си спомним, че множество гени повлияват на нашата интелигентност и че стресиращо преживяване може да заключи или да отключи гени в нашите мозъци. Ако все пак има твърди доказателства за връзката, без съмнение дебатът какво означава да си умен ще е разгорещен.

Изследователи от Charitе - Universitаtsmedizin Berlin анализирали характеристиките на редица гени сред група от здрави младежи и сравнили резултатите с мерила за интелигентност и с различни неврологични черти. Участвали 1500 души и по тази причина учените трябвало да се съсредоточат върху по-малък брой гени, които се занимават с предчувствията във вземащата решения част на нашия мозък -.

Специалистите установяват силна връзка между епигенетичните модификации на един конкретен ген и общия коефициент на интелигентност. Това предполага, че нашият опит не само засяга електрическите връзки в мозъка, но и начина, по който гените ни функционират на основно ниво.

Епигенетиката има важна роля в генетиката през последните години, тъй като позволява да се изследва връзката между генетичните функции и промените в околната среда. Например във времена на висок стрес, породен от постоянна заплаха от насилие или оскъдно хранене, физиологичните промени могат да "ощипят" гените чрез добавяне или премахване на химическа група, която ефективно ги блокира или отваря. Тези редакции могат също да се движат в обратната посока. Възможно е показването на голяма обич към малките деца би могло да промени изражението на гените им по същия начин.

На свой ред такива промени могат незначително да повлияят на набор от характеристики, които могат да имат драстични поражения. В този случай изследователите открили, че когато ген, наречен DRD2, има епигенетична "ключалка", коефициентите на интелигентност падат.

Генът обикновено отговаря за изграждането на част от рецептора на невротрансмитера допамин. Наследяването на пречупена или мутирала версия обикновено е лоша новина, водеща до различни неврологични или мускулни нарушения. Но ако се модифицира в изолирани зони в мозъка, като например стратиатума, може да има по-малко дълбоки ефекти, ограничавайки връзката с планирането и мотивацията.

Учените открили допълнителни доказателства за тази потенциална връзка – тъканта в стратиатума в мозъка на хора с модифицирана DRD2 не е толкова плътна, колкото при хора без това епигенетично "пощипване". Докато промените са там, не е възможно да се каже какво точно ги е предизвикало. Известно е, че стресът в детството засяга познанието по-късно, макар че ще бъде предизвикателство да се разбере дали се свежда до неврологични промени или е епигенетично.

Разтегливо е да се каже, че всяка една епигенетична промяна ни отвежда до богат и охолен живот, до болест или до интелектуално превъзходство, както в случая, но малките побутвания биха могли да имат някакви далечни последици. За разлика от други влияния върху околната среда, епигенетичните промени в правилните тъкани могат хипотетично да бъдат предадени на бъдещите поколения.

„Предизвиканата от околната среда генна активност сега се присъединява към редицата други фактори, за които е известно, че влияят върху резултатите от IQ теста, върху бедността и генетичния състав“, казва първият автор на изследването Якоб Камински. Специалистите наблюдавали по време на проучването как индивидуалните разлики в резултатите от тестовете за интелигентност са свързани както с епигенетичните промени, така и с разликите в мозъчната активност, които са под въздействието на околната среда.

Все още няма ясен отговор на въпроса дали човешката интелигентност е наследена, формирана от възпитанието или е резултат от усилия и усърдие. С това изследване, публикувано в Translational Psychiatry, тази сложна тема започва лека-полека да натрупва доказателства, които ще дадат по-ясна картина за начините, по които мозъкът ни работи, когато учи или решава проблеми.

Редактор: Ирина Тенева
Източник: sciencealert.com
Снимка: pixabay.com