Предава ли се по наследство болестта на Паркинсон

  Наследствени са заболяванията, които се предават в потомството. Те са генетично предопределени и протичането им не се променя под влияние на факторите на околната среда. Общият им брой е около 7000 и са предмет на медицинската генетика.

  Болестите, които се предизвикват и влияят от факторите на околната среда, са ненаследствени - например инфекциозни, недоимъчни и др.

  Тези, за които е трудно да се определи чия е решаващата роля - на гените или околната среда, се наричат мултифакторни болести. Паркинсоновата болест принадлежи към тази категория.

  Болестта на Паркинсон е хронично, прогресиращо заболяване на централната нервна система с голямо медицинско и социално значение, защото води до тежка инвалидизация. Описано е от английския енциклопедист и лекар д-р Джеймс Паркинсон през 1817 г. Самият той е боледувал от него и го е наблюдавал при роднини и пациенти. Най-популярният симптом е треперенето на ръцете. Правят впечатление още забавеността на движенията, сковаността, нарушената поза на тялото и баланс, безизразността на лицето, ръцете не се движат при ходене. С годините гласът и почеркът се променят. Настъпват нарушения в паметта и настроението. Симптомите в основната си част са резултат от дегенерация и загиване на нервни клетки в определени мозъчни структури, произвеждащи активната субстанция допамин, в резултат на което количеството му в мозъка намалява значимо. Първите прояви на болестта се изявяват, когато са увредени 70-80% от специалните неврони.

  Рисковите фактори са много. Възрастта е важна, защото заболяването обикновено възниква след 50-60 г. Боледуват 1-2% от населението над 60 г. и 4% над 85 г. В САЩ са около 500 000, а по данни на НЗОК у нас са около 15 000. Мъжете боледуват 1,5-2 пъти по-често.

  Обсъжда се значението на вируси, пестициди, токсини, индустриални отрови и др. Има съобщения, че никотинът и кофеинът имат защитен ефект. Наскоро се появи съобщение, че професионалните танцьори почти не боледуват от тази болест.

  Наследствените форми са по-малко от 10% от всички случаи с Паркинсонова болест. Приблизително 1/3 от болните имат фамилна история за това заболяване. Рискът за унаследяване е по-висок, когато бащата е болен, отколкото майката. В следващата генерация началото на болестта е в по-ранна възраст - феномен, наречен генетична антиципация.

  Както вече споменахме, повечето автори приемат, че Паркинсоновата болест е резултат от взаимодействието между генетичната предразположеност и факторите на околната среда. Според водещи наши и чужди специалисти в тази област при около 1/3 от случаите диагнозата се бърка и минават години до правилното й поставяне. За поставянето й са необходими познания в тази област и някои несложни тестове - електрофизиологично изследване на треперенето (т.нар. треморограма), и фармакологична проба - пациентът приема бързо действащ медикамент, а специалистът отчита повлияването на симптомите след около 30 минути. В някои страни се прави и специфично радиоизотопно изследване.

Д-р Христина Димитрова, началник-отделение, клиника по нервни болести - ВМА