Опасна ли е пункцията на синусите

  По правило пункция се прави на максиларните синуси, които са разположени в горната челюст над горните зъби, под орбитите и от двете страни на носа. Отворът на максиларния синус е в горната му част по посока към носната кухина. Ако синусът се напълни с гной, тя не може да излезе към носа и причинява силно главоболие и лек оток на клепачите.

  Ако наистина сме произлезли от човекоподобните маймуни, това разположение на синусния отвор е било благоприятно за дренажа при наведена към земята глава. При изправен стоеж тази възможност не съществува. Трябва синусът да се препълни с гной, за да тече към носната кухина. Затова пункцията се е наложила като необходима манипулация за отстраняване на гнойната материя.

  В момента има много добри антибиотици, съдосвиващи средства, капки за нос и спрейове. Рядко се налага да се прави пункция.

  Въпреки това, при определени случаи с диагностична или лечебна цел пункцията е необходима. В опитни ръце тя е изключително полезна, но понякога може да има усложнения. Едно от тях се случва при недостатъчен опит. Тогава иглата не попада в синусната, а в носната кухина или в бузата пред стената на синуса. В други случаи стената на синуса може да има дефект към орбитата и промивна течност, въздух и гной попадат в нея. Тогава се получава тежък възпалителен процес в орбитата. За щастие и двете усложнения са редки.

  Особен проблем е синуидът в детската възраст. В малките деца максиларните синуси са като цепки и само етмоидалните клетки са налице. Те са 5-6 като пчелна пита от двете страни на носа. При такива възпаления не бива да се опитват пункции. Синусите се развиват след смяната на горните зъби. У останалите по-малки деца гнойните секрети се дължат на хронична хрема, възпалена трета сливица или етмоидални клетки. При тях се правят промивки на носа със специални разтвори и спрейове.

Проф. Георги Едрев, специалист по уши, нос и гърло