Определен дял на мозъка работи, когато човек върши добрини

Експерти от университета в Цюрих установиха, че склонността към това човек да върши добри дела зависи от размера на определен дял на мозъка - колкото по-голям е размера на моста между темпоралния и париеталния дял, в толкова по-голяма степен човек е филантроп.

В рамките на изследователския проект Neurochoice (мултидисциплинарно проучване на мозъчната дейност и нейното влияние върху вземането на решения от човека), изследвали биологичната основа за алтруистично поведение. Те изследвали представителна група от доброволци, които били помолени да дарят пари на човек, непознат за тях. Различното в това проучване е, че изследователите са се опитали напълно да пренебрегнат социалния и полов статут на субектите, както и тяхната възраст, които обикновено са разглеждани като фактор, влияещ върху вземането на решения.

По време на експеримента някои от хората отказвали да дарят пари по принцип, а други били "готови да помогнат". След изследвания с томограф, които били направени на всички доброволци, е открита пряка връзка между склонноста да се жертват в полза на друг и обемът на малка част от мозъка, която се намира между темпоралния и париеталния дял. В случай, когато човек е готов да споделят парите си, този участък се е активизирал.

При алчните хора още в началото на експеримента се активизирала зона на мозъка, която се намира зад ухото (в задната част на темпоралния лоб). У хората, които са склонни към щедрост, този механизъм на "алчност" се включвал само когато исканото дарение ставало много голямо (повече от 50%).

"Би било погрешно да се каже, че алтруизмът се определя единствено от биологични фактори - разбира се, имат значение и социалните процеси, като например възпитанието. Въпреки това нашето изследване потвърждава наличието на пряка връзка между анатомията на мозъка и алтруизма ", казва ръководителят на изследването от Университета на Цюрих Ернст Фер.