Откриха какво стои зад мозъчната мъгла, причинена от COVID-19

Учени от Университета в Йокохама, Япония, идентифицираха потенциална биологична причина за мозъчната мъгла, причинена от COVID-19, предоставяйки доказателства, че състоянието е нещо повече от продължителен симптом и че е измеримо молекулярно разстройство в мозъка.

Въпреки че са изминали няколко години от началото на пандемията от COVID-19, последиците от инфекциозното заболяване не са напълно изяснени. Това важи особено за продължителния COVID – хронично състояние, което може да се развие след инфекция със SARS-CoV-2 и причинява различни трайни симптоми. Сред най-често срещаните и инвалидизиращи от тях е когнитивното увреждане, често наричано „мозъчна мъгла“, което засяга над 80% от хората с продължителен COVID. Предвид стотиците милиони случаи в световен мащаб, хроничното състояние представлява голямо предизвикателство за общественото здраве и икономиката, тъй като влияе силно върху работоспособността на хората.

За съжаление, въпреки разпространението на COVID-19, мозъчната мъгла остава слабо разбрана. Предишни образни изследвания показват някои структурни промени в мозъка, но не успяват да определят точно молекулярните дисфункции, отговорни за когнитивните симптоми. Тъй като е трудно да се наблюдават директно молекулите, които управляват комуникацията между мозъчните клетки, изследователите остават без обективни биомаркери, за да потвърдят диагнозата продължителен COVID или да разработят терапии.

Пробив в разбирането на причината за мозъчна мъгла

За да се справи с предизвикателството, екипът, ръководен от проф. Такуя Такахаши, прави значителен пробив в разбирането на причината за мозъчната мъгла, причинена от COVID-19. Въз основа на предишни изследвания на психиатрични и неврологични разстройства като депресия, биполярно разстройство, шизофрения и деменция, изследователите предполагат, че пациентите с мозъчна мъгла може да проявяват нарушена експресия на AMPA рецептори (AMPAR) – ключови молекули, които са от съществено значение за различни мозъчни функции, включително учене и памет. Поради това те използват нов метод, наречен AMPAR PET изобразяване, за да визуализират директно и определят количествено плътността на AMPA рецепторите в човешкия мозък.

Чрез сравняване на данни от изображения от 30 пациенти с продължителен COVID с 80 здрави индивида, изследователите откриват забележително и широко разпространено увеличение на плътността на AMPAR в мозъка на диагностицираните. Тази повишена плътност е пряко свързана с тежестта на когнитивното увреждане, което предполага ясна връзка между молекулярните промени и симптомите. Освен това концентрациите на различни възпалителни маркери също корелират с нивата на AMPAR, което показва възможно взаимодействие между възпалението и експресията на рецепторите.

Взети заедно, резултатите от проучването представляват стъпка напред в решаването на много въпроси, свързани с продължителния COVID. Системното увеличение на AMPAR предоставя директно биологично обяснение за когнитивните симптоми, подчертавайки цел за потенциални лечения. Например лекарства, които потискат активността на рецепторите, биха могли да бъдат жизнеспособен подход за смекчаване на мозъчната мъгла.

Интересното е, че анализът на екипа също така показва, че данните от образната диагностика могат да се използват за разграничаване на пациенти от здрави контроли със 100% чувствителност и 91% специфичност. „Чрез прилагането на нашата новоразработена PET технология за образна диагностика, ние се стремим да предоставим нова перспектива и иновативни решения на належащото предизвикателство, което е продължителният COVID.“, отбелязва проф. Такахаши.

Въпреки че са необходими допълнителни усилия за намиране на окончателно решение за състоянието, настоящото проучване е обещаваща стъпка в правилната посока. „Нашите открития ясно показват, че мозъчната мъгла при продължителен COVID трябва да бъде призната за легитимно клинично състояние. Това би могло да насърчи здравната индустрия да ускори разработването на диагностични и терапевтични подходи за това разстройство.“, заключава проф. Такахаши.

В обобщение, откритията на екипа разрешават ключови неясноти относно биологичната основа на мозъчната мъгла при продължителен COVID и могат да проправят пътя за нови диагностични инструменти и ефективни терапии за пациенти, страдащи от това състояние.