Повечето деца в Европа са преживели поне една тежка психологическа травма

2/3 от децата в Европа са преживели психологическа травма, която влияе след това на представянето им в училище и на работното място, както и на личния им живот. Причините за травмата могат да бъдат различни – от домашно насилие до смърт на родител, но последиците от нея винаги са едни и същи – влошено психично здраве години по-късно, сочи проучване на СЗО. Статистиката е повече от тревожна: над един от петима младежи споделя, че е преживял четири или повече негативни събития през детството си.

Травмите в детството засягат всички аспекти от живота на човека

"Когато едно дете израсне в среда с насилие или дом, в който непрекъснато има проблеми и конфликти, няма как това да не се отрази впоследствие на представянето му в училище и на работа. Много вероятно е и да не може да изгради пълноценни отношения с хората около себе си“, споделя Наташа Мускат от СЗО за Европа. Според нея сериозността на травмата често се подценява и в даден момент тя променя целия му живот, не само отделни негови аспекти. „Проблемът не е само психологически, но и икономически и социален, затова е нужна намесата на специалисти от различни сфери, не само на психолози“, смята тя.

Участници в проучването върху ефекта от травмата в детството

В периода ноември 2025 г. – декември 2026 г. изследователите разглеждат случаите на повече от 26 хиляди младежи на възраст от 18 до 30 години, които живеят в Европа. Те измерват степента на излагане на различни травмиращи събития в детството като физическо, емоционално и сексуално насилие, немарливост при отглеждането, злоупотреба с наркотични вещества, член на семейството с психично заболяване, раздяла на родителите и смърт на родител.

Негативни последици от тежкото детство

Един от ръководителите на проучването подчертава, че получените резултати са категорични и недвусмислени. Негативните преживявания в ранна възраст са причина за лошо физическо и психично здраве, икономически затруднения и проблеми в общуването при младите хора в Европа. Най-често срещаните видове психологическа травма са раздяла на родителите, смърт на единия родител, емоционален тормоз и домашно насилие над член на семейството.

Хроничният стрес в детството, който може да се дължи на неприятни преживявания, нарушава правилното развитие на мозъка, възпрепятства емоционалната регулация и променя физиологичните системи за реакция при стрес, пише в доклада на екипа.

Участниците, които са споделили за повече от четири травмиращи събития, изпитват много по-силна физическа болка или дискомфорт, затруднения в ежедневни дейности като учене или изпълнение на служебни задължения, намалена подвижност и други. 76,3% от тях казват, че през изминалата година са имали нужда от професионална психологическа помощ, докато делът на онези, които не са преживели нито едно негативно събитие, е едва 37%. За съжаление, в повечето случаи те не са получили подкрепата, от която са се нуждаели, сочи още докладът.

Прекъсване на порочния цикъл

Авторите на изследването са категорични, че без ефективна превенция и ранна намеса, цикълът от травмиращи събития няма да бъде прекъснат и от него ще страда всяко следващо поколение.

Децата на възрастните, които през детските си години са преживели травма, по-често са жертва на домашно насилие или живеят във финансово нестабилна среда. В много случаи самият родител страда от психично нарушение.

Въпреки мрачната картина, учените отбелязват, че дори и хора, преживели тежки травми в ранна възраст, могат да живеят пълноценно и щастливо. Добрата новина е, че негативните детски преживявания могат да бъдат предотвратени, а ефектът им върху психиката – минимизиран. За целта са необходими законодателни промени, инвестиции в по-безопасна и подкрепяща среда за всяко дете и по-сплотени общности, казват специалистите.