Кърмата на майка, преживяла тежко детство, влияе на темперамента на бебето

Акценти

Кърмата на майките, преживели психологическа травма в детството, е със специфични молекулни особености, които определят и темперамента на бебетата им през първата година. 

Не за първи път учени доказват, че стресът в ранна детска възраст влияе на здравословното състояние на следващите поколения. Насилието, пренебрегването и дисфункционалната семейна среда могат да окажат траен негативен ефект върху психичното и физическото здраве на индивида. Според някои проучвания децата на родители, изложени на някое от гореизброените, са по-застрашени да развият поведенчески или метаболитни нарушения през годините.

Кърмата като биологичен механизъм за предаване на преживяна травма

Биологичните механизми, по които се предава преживяната травма, могат да бъдат най-различни, като един от тях е кърмата.

„Основната ни цел беше да изследваме майчиното мляко като средство за „предаване на травмата на поколенията“. Преди това успяхме да докажем, че чрез спермата бащата може да повлияе на податливостта от развитие на психично разстройство на детето“, пояснява старши авторът Али Джауейд от Центъра за технологично развитие в Полша. Сега екипът установява, че кърмата също оказва влияние.

Проби от кърма и попълване на въпросници

Учените извършват проспективно проучване върху 103 двойки майка-дете от град Вроцлав, Полша. Състоянието на участниците се оценява при раждане, след 5 и 12 месеца. На петия месец майките предоставят проби от кърма и попълват въпросници, свързани с темперамента на бебето им. На дванадесетия месец жените попълват нови въпросници, чиято цел е да дадат повече информация за негативни преживявания в детството преди навършване на 12-ата си година. Времето за попълване на въпросниците е внимателно подбрано, така че да бъде избегнат стреса, който би могъл да повлияе на качеството и състава на майчиното мляко.

Фокус върху два вида микроРНК молекули

Изследователите насочват вниманието си основно към два вида микроРНК молекули в кърмата, които подпомагат регулирането на процеса по включване и изключване на гените и мастните киселини. Майките, преживели две или повече психологически травми в детството, попадат в категорията „силно травмирани“, а онези, които са преживели по-малко или никакви травми, в категорията „слабо травмирани“. След това учените сравняват молекулния състав на кърмата на участничките от двете групи.

Сравнителен анализ на кърма от двете групи майки

Резултатите доказват сериозните различия в микроРНК състава на кърмата. Млякото от силно травмираните майки е с повишени нива на специфични микроРНК, наречени miR-142-3p, miR-142-5p и miR-223-3p.

От анализа става ясно още, че, колкото повече са преживените травми в детството на жената, толкова по-голямо е количеството на тези три микроРНК в нейната кърма. Правопропорционалната зависимост се запазва дори в случаите на следродилна депресия.

„Бяхме изненадани, когато установихме, че симптомите на следродилна депресия не влияят по никакъв начин на нивото на микроРНК. Предполагахме, че майките с по-тежко детство, вероятно ще страдат от по-тежка форма на депресия и това ще обясни промените в кърмата. Е, оказа се, че не е така“, пояснява Джауейд.

Екипът открива разлики и в състава на мастните киселини в майчиното мляко. При силно травмираните жени то съдържа по-малко средноверижни мастни киселини дори след коригиране с фактори, които могат да повлияят на нивото им, като индекс на телесна маса и прием на мазнини. Според учените тези промени са дълготрайни.

Високата експресия на miR-142-5p прави бебетата по-щастливи

След като откриват разликите между кърмата на двете групи участнички, изследователите започват да търсят връзка между молекулните промени и темперамента на бебетата, такъв какъвто го описват майките във въпросниците. Въз основа на отговорите, те стигат до заключението, че връзка съществува. Високата експресия на miR-142-5p в кърмата например се асоциира с по-силно изразено чувство на наслада при бебетата на 12-месечна възраст. Обратно, ниската експресия на miR-142-5p ги кара да изпитват по-силен стрес, когато са извън зоната си на комфорт.

Голямото количество средноверижни мазнини допринася за бързата реакция на бебето при падане

Учените откриват още, че нивото на средноверижни мастни киселини в майчиното мляко е свързано с конкретни модели на поведение при бебетата. Когато то е високо, е по-висока и тяхната „реактивност при падане“ на 5-месечна възраст, което означава, че те реагират по-адекватно в случай на загуба на баланс или подкрепа. Други видове мастни киселини в млякото се отразяват на степента им на активност и на способността им да се успокояват по-бързо на 12-месечна възраст.

"Епигенетичните особености на кърмата до известна степен определят поведението и темперамента на новородените, но това не бива да притеснява майките. Майчиното мляко е изключително полезно за бебетата. Предстои да проучим дали тези промени, резултат от тежкото детство на жената, са само биомаркери или влияят на риска от развитие на заболявания или адаптивността на следващото поколение“, уточнява Джауейд.

Ограничения на проучването върху връзката между детството на кърмещата майка и темперамента на бебето

Всички открития се основават на корелации, тоест изследването не доказва причинно-следствена връзка между молекулните промени в кърмата и поведението на бебето.

Участниците не са хетерогенни. Всички жени са полякини с добро образование, които живеят в градска среда. Това обаче не означава, че между детството на майката, състава на кърмата й и темперамента на бебето няма връзка.

„Не се притеснявайте да кърмите“

Учените се обръщат към майките с призив да не се притесняват да кърмят, въпреки резултатите от тяхното проучване. Майчиното мляко остава най-добрата храна за бебето.

„Не искаме нашето проучване да се използва срещу майките или в подкрепа на храненето с адаптирано мляко. На този етап не можем да заявим, че промените в молекулния състав на кърмата повишават риска от психично разстройство. Припомням, че по-рано открихме връзка и между травмите в детството на бащата и епигенетичните промени в спермата. Проблемът е в самата травма, а не в това дали майката или бащата застрашават здравето на бебето“, допълва авторът.

За в бъдеще екипът планира да проведе проучвания върху животни, за да изследва по-задълбочено причинно-следствената връзка между компонентите на майчиното мляко и здравето на детето. Продължава и проследяването на децата от настоящото проучване.