Предшественикът на рубеола вируса – открит в прилепи в Уганда и мишки в Германия

През нощта екип от американски и африкански учени, взема секрет от устата на насекомоядните листоноси прилепи в горите на Уганда.

Парелелно, в помещение за дисекции, близо до Балтийско море, експерти опитват да разберат какво е довело до смъртта на магаре, дървесно кенгуру Бенет и капибара (вид гризач) в зоопарк в Германия. Общото между умрелите животни е сериозният мозъчен оток.

Никой от екипите не е запознат с работата на другия, но се оказва, че вървят в обща посока – да направят откритие, което завинаги ще ги обедини в усилията им да разрешат една мистерия на много години. И двете групи специалисти са на път да открият нови прароднини на вируса на рубеолата. Той е открит през 1962 г. и от тогава до днес се смяташе за единствения познат представител на вирусното семейство Matonaviridae.

Учените в Африка откриват вируса ruhugu, получил името си от мястото, където е открит – областта Ruteete, и част от дума на местното племе Tooro, която описва пърхането на крилете на прилеп в кухината на дърво - obuhuguhugu.

В Германия специалистите се натъкват на друг, малко по-различен от рубеола и ruhugu вирус, който назовават rustrela, заради местонахождението му – близо до лагуната Strela Sound.

Двата екипа вече си сътрудничат и на 7.10.2020 г. публикуваха своя съвместен труд в списание „Nature.“ Там те описват откритите от тях вируси, сходствата с рубеола вируса и онова, което ги различава. Не е известно нито един от тях да заразява хора.

Новите технологии помагат да се анализира сложния геном на вирусите

Тони Голдбърг, професор по епидемиология във Ветеринарното училище към Университета на Уисконсин-Медисън, който ръководи американските експерти, се пита: „Защо е било толкова трудно да се проследят прароднините на рубеола вируса? Защо трябваше да изминат 206 години, откакто Джордж Мейтън за първи път описва рубеола вируса? И как така се оказва, че два екипа, които работят напълно независимо един от друг в продължение на 3 месеца, намират пресечни точки в откритията си и обединяват усилия, за да разбулят толкова дълбока мистерия?

Не, причината не е в това, че никой досега не е опитвал. Вероятно новите технологии са улеснили учените. Геномът на рубеола вируса е много труден за изследване, същото се отнася и за новите два вируса. Може би е случайност.“

Коронавирус – ruhugu вирус

Първоначалната идея на проучването на екипа на Голдбърг, водено от Андрю Бенет, е била съвсем различна. Посещението им в Уганда е свързано с изследването на коронавируса, пренасян от прилепите. Те откриват вируса Ruhugu, след като забелязват нетипична последователност от букви в мащабния анализ на генетичния код на проби, отбрани от прилепи.

Впоследствие те намират сериозни сходства с рубеола вируса. Единствената разлика е в определен вид аминокиселина, намираща се в ключова зона на генома, която позволява на вирусите да се прикрепят към клетките гостоприемници. Аминокиселината на вируса Rustrela се различава от тази на рубеола вируса по още няколко параметра. Към момента работата на учените в лабораторията е съсредоточена върху изследване на двата вируса.

Рубеола – същност, симптоми и опасни последствия

Рубеола вирусът се пренася по въздушен път и до голяма степен е унищожен, благодарение на създадената ваксина. Въпреки това по света има няколко места, където рубеолата е твърде устойчива и продължава да заразява хора. Тя причинява обрив и отключва грипоподобни симптоми. Особено опасна е по време на бременност. Тя може да причини спонтанен аборт, мъртво раждане или генетични увреждания на плода. Годишно 100 000 деца се раждат със синдром на вродена рубеола, която води до загуба на слух, зрение или сериозни сърдечни проблеми.

Рубеолата не се открива в животните, което улеснява Световната здравна организация в опитите й да я унищожи. Не така стоят нещата с двата новоткрити вируса, които засягат бозайници в Уганда и Германия. Rustrela вирусът е засечен във вид полска мишка. Близо половината от изследваните прилепи и мишки се оказват преносители на съответните вируси. Според учените това означава, че и двата вида бозайници играят ролята на вирусни резервоари, пренасящи и предаващи патогени, без самите те да се разболяват.

Проучването разкрива, че рубеолата, също като много други вируси по хората, произхожда от животните. А дали тя може отново да стане опасна за тях учените не могат да преценят на този етап.

Според Голдбърг няма доказателства, че вирусите ruhugu или rustrela могат да заразяват хора. Ако е така, откритието би било от огромно значение за учените. Вирусът, открит в Германия, се прехвърля от вид на вид, без те да имат нищо общо помежду си. В случай, че новите вируси се окажат зоонотични или е възможно рубеола вирусът да започне да заразява животни, ще настъпят сериозни обрати в борбата за унищожаване й в световен мащаб.

Ваксината срещу рубеола може да предпазва от новите вируси

Анализите на екипите определят трите вируса като много сходни, което може да означава, че ваксината срещу рубеола ще бъде ефикасна и при другите два. Възможната ваксина е един от аспектите, на които експертите смятат да обърнат специално внимание занапред.

Благодарение на новооткритите вируси, учените ще имат на разположение инструменти за изпитване биологията на рубеола вируса и цялото семейство Matonaviridae.

Конкретно за рубеолата няма подходящи животински модели, които да бъдат изследвани, но вирусът rustrela открива такава възможност, тъй като мишките често се използват за лабораторни анализи.

Експертите подчертават, че е от огромно значение да се предпазят от унищожаване горите в Уганда, защото променящата се природа може да помогне много в проучването на болестите по животните и човека.

С тази цел заместник-директорът по оперативните дейности, свързани с дивата природа в Уганда, Чарлс Тъмуесигие, съобщи, че направените открития ще ускорят програмите за съхранение на горите, особено в района около Националния парк „Kibale“, където бе открит вирусът ruhugu.

„Изследването не само ще помогне да разберем произходът на рубеола вируса, но и да запазим баланса в екосистемата и здравето на населението. Организацията, чиято работа е свързана с това да се вземат адекватни решения, касаещи защитени региони, е благодарна на учените за информацията, която им предоставят“, заяви той.

Експертът вярва, че хармоничното съжителство между хората и дивата природа зависи от връзката между тях.

Голдбърг е на мнение, че нямаше да има прилепи, ако учените не бяха положили сериозни усилия в посока опазване на тяхната популация. Защитата на техния хабитат има ключова роля не само за животните, но и за хората.