Пробиотиците във ферментиралите храни могат да помагат за премахването на лошия дъх

Пробиотичните бактерии, които обикновено се съдържат във ферментирали храни, като кисело мляко, хляб с квас и мисо супа (традиционна японска супа), могат да помогнат за премахването на лошия дъх (халитоза), установява анализ на наличните данни, публикуван в списанието BMJ Open.

Летливите серни съединения – основната причина за постоянен лош дъх – се произвеждат от бактерии в устата в резултат на бактериално смесване на хранителни остатъци, свързани с лоша хигиена на венците и зъбите.

Опциите, използвани за справяне с проблема, включват вода за уста, дъвки, почистване на зъбите и остъргване на езика. Новите доказателства сочат, че пробиотичните бактерии могат да предложат по-проста алтернатива.

Проучването

За да проучат ефекта на пробиотиците, както и неговата продължителност, изследователите анализират бази данни за рандомизирани клинични изпитвания, публикувани до февруари 2021 г.

След коригиране на наличните данни допустимите клинични изпитвания за анализ са едва 7, включващи общо 278 души. Броят на участниците във всяко проучване е малък, вариращ от 23 до 68, с възрастов диапазон между 19 и 70 години. Периодите на наблюдение са между 2 и 12 седмици.

По време на проучването тежестта на лошия дъх се определя от нивата на летливите серни съединения, открити в устата, или от резултата за орален лихен планус (ОЛП), който измерва миризмата в дъха на различни разстояния.

В анализа са включени също резултати за покритието на езика (три проучвания) и индексът на плаката (три проучвания), тъй като лошата устна хигиена и натрупването на зъбен камък често се считат за основни причини за лош дъх.

Констатациите

Анализът показва, че резултатите от ОЛП са значително понижени при участниците, които са приемали пробиотици*, в сравнение с тези в контролните групи, независимо от продължителността на периода на наблюдение.

Подобен резултат се наблюдава и при нивата на летливи серни съединения, въпреки че те варират значителни в отделните проучвания и наблюдаваните ефекти са сравнително краткотрайни – до четири седмици, след което няма забележима разлика.

Анализът обаче не открива значителни разлики в оценката на покритието на езика или индекса на плаката между участниците, които са приемали пробиотици, и тези, които не са употребявали микробната добавка.

Необходимост от допълнителни проучвания

Пробиотиците могат да инхибират разграждането на аминокиселини и протеини на анаеробни бактерии в устата, като по този начин ограничават производството на миризливи странични продукти, обясняват изследователите.

Въпреки това учените тълкуват предпазливо откритията си. Размерите на извадката от включените проучвания са малки и някои от използваните данни са непълни. Тези фактори, в допълнение към разликите в методите за откриване, бактериалните видове и методологията на клиничните изпитвания отслабват констатациите.

„Този систематичен преглед и метаанализ показват, че пробиотиците (например Lactobacillus salivarius, Lactobacillus reuteri, Streptococcus salivarius и Weissella cibaria) могат да облекчат халитозата чрез намаляване на нивата на концентрация на летливите серни съединения в краткосрочен план, но няма значителен ефект върху основните причини за лош дъх, като плака и покритие на езика.“, пишат авторите на проучването. „Необходими са повече висококачествени рандомизирани клинични изпитвания в бъдеще, за да се проверят резултатите и да се предоставят доказателства за ефикасността на пробиотиците при управление на халитоза.“

* Nengwen Huang et al. Efficacy of probiotics in the management of halitosis: a systematic review and meta-analysis. BMJ Open. 2022.