Ранно и агресивно антивирусно лечение на херпес зостер предотвратява неврологични усложнения

Херпес зостер е вирусно заболяване, което се среща най-често при пациенти над 60 г. и при хора с намален имунитет. Това са хора, които в детска възраст са боледували от варицела. И двете заболявания се причиняват от т.нар. варицела зостер вирус. При първа среща с организма предизвиква варицела.

Вирусът има подчертан афинитет към кожа и нерви. След шарката вирусът остава в нервните ганглии десетки години до момента, когато друг фактор не го активира отново.

Херпес зостер има характерен мехурчест обрив, сегментно разположен по хода на някой нерв, придружава се от сърбеж, неприятни усещания, болки. Най-често е по хода на междуребрените нерви, седалищния нерв или клоновете на троичния нерв (в областта на лицето).

10-18% от болните развиват херпетична (по време на обрива) или постхерпетична (след изчезване на обрива) невралгия - силни болки по хода на нерва. Освен невралгия може да настъпят и други усложнения, особено в областта на лицето - възпаление на конюнктивата, ерозии по роговицата, загуба на зрение, болки в ухото, лицева пареза и др.

Заболелите не трябва да бъдат в контакт с малки деца, които не са боледували от варицела, докато всички мехурчета не зарастнат, защото течността в тях е заразна.

Ранното и агресивно антивирусно лечение (до 72 часа от възникване на обрива) води до избягване на неврологични усложнения. Медикаментите се приемат през устата, използват се и локални средства за кожата. При благоприятно развитие (90% от случаите) това лечение е достатъчно.

Силните болки по време на обрива и най-вече след изчезването му са проблем, който може да бъде решен от специалистите по нервни болести. Лечението включва лекарства с аналгетично действие. Може да се наложи лечение с кортикостероиди или да се включат още антидепресанти, антиконвулсанти (медикаменти за лечение на епилепсия), витамини от група В.

Медикаментозното лечение може да се комбинира с различни физиотерапевтични процедури като транскутанна електрическа нервна стимулация (ТЕНС), ултразвук, магнитотерапия, светлотерапия, акупресура, акупунктура и др.

В литературата се срещат препоръки за приложение на жълт кантарион и други билки, консумация на ядки и ананас, без да са ясни механизмите, по които действат и доколко са ефективни.

Д-р Христина Димитрова, началник на отделение в Клиника по неврология, ВМА