Ранните вирусни инфекции при бебето крият по-висок риск от инфекции и в зряла възраст

Асимптоматичните вирусни инфекции през първите дни и седмици от живота на бебето са свързани с по-голям риск от респираторни инфекции на по-късен етап, твърдят учени.

Според тях вирусите, които атакуват имунната система и микробиома (съвкупността от микроби, които обикновено живеят в човешкия организъм) на новороденото, са важна предпоставка както за степента на риск, така и за честотата на инфекциите през по-нататъшния му живот.

Микробиом на новороденото

Добрата новина е, че рискът може да бъде минимизиран чрез превенция на ранните вирусни инфекции и подсилване на имунната система с пробиотици, предназначени специално за бебета.

Микробиомът на новороденото зависи от много фактори – тип раждане (естествено или с цезарово сечение), кърмене, антибиотично лечение и болнични условия.

Инфекциите на дихателните пътища са сред най-сериозните заплахи за детското здраве. Статистиката сочи, че на тях се дължат 15% от смъртните случаи при деца под 5-годишна възраст по целия свят, както и че те са една от трите основни причини за домашно посещение на лекар и хоспитализация през първите години.

Екип от университета на Единбург и медицински център „Utrecht“ изследва проби от мукозата (лигавицата), взети от 114 бебета на различна възраст, като част от друго по-мащабно проучване върху детския микробиом, което стартира преди 6 години.

Експертите проследяват активността на гените в носната лигавица – тъканта, която покрива носната кухина, микробите в защитната обвивка на носа и всички вируси, които заразяват малките деца.

Вирусните инфекции при бебетата активират специфични муконазални гени

Вирусната инфекция през първите дни след раждането на бебето* обикновено протича без симптоми. Въпреки това учените установяват, че по същото време се активират специфични муконазални гени, които водят до изменения в състава на микробиома и до ускорен растеж на потенциално опасни за здравето микроби.

В гените на имунната система се наблюдават промени, които са настъпили вследствие на ранната вирусна инфекция, като най-силно изменени са онези, които взаимодействат с интерфероните – протеини, произвеждани от имунните клетки с цел защита срещу вируси.
Според екипа активността на тези гени създава благоприятни условия за развитие на възпалителен процес, което прави бебета по-податливи на бъдещи инфекции.

Кохортното изследване е публикувано в списание „Nature Microbiology“ и е проведено съвместно с нидерландската болница „Spaarne“. Финансирането е осигурено от Главния научноизследователски център на Шотландия и Института за изследвания в Нидерлания.

Проф. Деби Богарт, която е и ръководител на катедрата по педиатрична медицина в университета на Единбург, пояснява: „Изненадани сме, че вирусните инфекции атакуват новородени бебета. Не сме подозирали за тях, защото протичат без външни признаци. Причината за това вероятно се крие във факта, че имунната им система непосредствено след раждането е в така нареченото състояние на толеранс.

Микробиомът на новороденото започва да се развива едва след раждането му. Предпазването от вирусни инфекции през първите му дни и седмици е жизненоважно за развитието на устойчив имунитет и микробиом, които пък от своя страна играят ключова роля за здравето на дихателните пътища в дългосрочен план.“

Д-р Ваутер де Стеенхойсен от медицински център „Utrecht“ допълва: "Трябва да намерим още научни доказателства за причинно-следствената връзка, до която стигнахме по време на нашето изследване. Все пак данните ясно показват, че респираторните инфекции непосредствено след раждането правят организма по-податлив и в зряла възраст.“ 

* University of Edinburgh. "First virus infection linked with infections later in life." ScienceDaily. ScienceDaily. 1 February 2022.