Рисковете на инбридинга...или за големите разочарования от големите очаквания

  Невероятно расова женска немска овчарка - шампион в Германия, започва да ражда за пръв път. Суетнята около нея е голяма. Раждането като за първескиня протича съвсем спокойно - ражда седем красиви кученца, които са съвсем нормални на пръв поглед... Всички са много доволни до момента, в който забелязват, че майката е нетолкова внимателна към някои кученца, а две от тях даже системно ги избутва настрани и далеч от себе си. Паниката е разбираема, когато на следващия ден едното от тях умира.

  До университетската клиника изпращаме кръвни проби от майката, а бебето - за аутопсия. Резултатите не посочват наличие на заболяване, само данни за недохранване при малкото. Междувременно умира и второ от избутваните кученца. Стопаните са паникьосани, започват дохранване на бебетата със сухо кучешко мляко, грижат се за условията, за да са идеални. Въпреки всичко, едно по едно за 2 дни умират още три бебета. Смесицата от паника, ужас и изтощение от денонощните грижи, докарва стопаните почти до истерия.

  Когато анализираме ситуацията, лека-полека стигаме до разумно обяснение на случващото се. Оказва се, че бащата на кученцата има в някаква степен родствена връзка с майката. И двамата са внесени от Германия вероятно с цел разплод. Родството между кучетата е известно на стопаните, но това не е пречка за разплода, даже е един от основните похвати (инбридинг) при желанието да се засилят в потомството добрите качества на родителите. Това става, но не и без поемането на известни рискове, най-големите, от които са да се затвърдят недостатъците, вместо положителните качества и част от потомството да е "нежизнеспособно". Каквото и да означава последния термин, той винаги се свързва с плодове, които са с понижена приспособяемост и малка вероятност да преживеят дори и при големи грижи. Наличието на такива плодове при инбридинг не е нещо необичайно. Интересното в случая е, че по принцип майките инстинктивно усещат такива бебета и започват бързо да се освобождават от тях.
Фактите невинаги ни удовлетворяват, но когато натоварим някой друг с нашите големи очаквания, сме склонни съответно да му стоварим и вината за провала им, пък и дори тежките отговорности за собствената си неосъщественост . Без да го осъзнаваме го правим и с домашните си любимци, а понякога даже и със собствените си деца!

Д-р Живко Д. Желязков, двм