Свързани ли са дефицитът на витамин D и синдромът на раздразненото черво

Между 5% и 10% от световното население страдат от синдром на раздразненото черво, който влошава значително качеството им на живот. Последните открития, свързани с лечението на синдрома, разкриват, че допълнителният прием на витамин D може да облекчи симптомите, макар че все още няма солидни научни доказателства за това.

Синдром на раздразненото черво и недостиг на витамин D

Проучването, което е с обща продължителност три месеца, включва 60 пациенти със синдром на раздразненото черво, диагностицирани с критерии за класификация на ROME 3 (научни данни за подпомагане диагностицирането и лечението на функционални стомашно-чревни разстройства), и 100 здрави доброволци. Участниците са предимно жени (79%) на средна възраст 45 години. За целите на проучването нивото на витамин D е измерено и в двете групи за сравнение и резултатите са интерпретирани статистически.

Недостиг на витамин D е отчетен при 49 от пациентите с IBS (82%) и 31 от доброволците (31%) от контролната група. За дефицит на витамин D се приема, ако нивото на 25 (ОН) D в циркулиращата кръв е по-малко от 50 nmol/L. По време на изследването учените отчитат статистически значима разлика в средното ниво на витамин D (0,025) между групата с IBS и контролната група.

Дефицитът на витамин D може да се дължи на възпаление на червата

Проучването разкрива три статистически значими резултата. Първо, средното серумно ниво от 25 (ОН) D при пациенти със синдром на раздразненото черво е 21+12 nmal/L в сравнение с контролната група – 31+16 nmal/L. Второ, установено е, че честотата на дефицит на витамин D е висока в групата, включваща пациенти със СРЧ и трето – отчетена е положителна връзка между възрастта и нивото на витамина в организма.

Важно е да се спомене също, че загубата на костна маса, свързана с дефицит на витамин D, се наблюдава при множество анормални състояния като цьолиакия, възпалителни заболявания на червата и гастректомия (отстраняване на стомаха или част от него). Като се има предвид фактът, че зоните на червата, участващи в усвояването на витамин D8, са съсредоточени предимно в илеума и дебелото черво, е необходимо да се обърне сериозно внимание на дефицита на витамина при пациентите със СРЧ.

Учените са категорични, че дефицитът на витамин D трябва да се взима предвид при диагностицирането и лечението на пациенти със синдром на раздразненото черво.

Изследване върху връзката между витамин D и синдрома на раздразненото черво

Наскоро и друг екип установи, че между дефицита на витамин D и синдрома на раздразненото черво може би съществува връзка.

През последните години много изследвания разкриха, че липсата на витамина е свързана с някои хронични заболявания. Оказва се, че при пациенти със стомашно-чревни нарушения като възпаление на червата и цьолиакия също се наблюдава дефицит на така наречения слънчев витамин. Има сведения, че при хората със синдром на раздразненото черво рискът от остеопороза е по-висок, което подсказва за възможна връзка между състоянието и недостига на витамин D.

Научен доклад върху жена със СРЧ, приемала високи дози витамин D

Научен доклад върху случая на 41-годишна жена успява да открие доказателства за предполагаемата връзка. Пациентката страда от тежки симптоми на СРЧ през последните 25 години. В социалните медии попада на информация, че високи дози витамин D могат да облекчат състоянието й. Резултатите показват, че приемът му наистина води до значително подобрение, но щом го преустановява, оплакванията й се завръщат.

Витамин D облекчава симптомите на СРЧ

Едно от по-големите изследвания по въпроса обхваща 90 души със синдром на раздразненото черво и продължава 6 месеца. Екипът сравнява ефекта от приема на витамин D и на плацебо, като на участниците пояснява, че трябва да пият „перличката“ веднъж на две седмици. Заключението на учените е, че витаминът облекчава много повече симптомите на СРЗ (стомашни болки, подуване, метеоризъм и къркорене на червата) от плацебото.

Изследване на учени от Университета на Шефийлд

Екип от катедрата по онкология към Университета на Шефийлд, Великобритания, провежда12-седмично рандомизирано, двойно сляпо изследване с три групи участници. Първата приема витамин D, втората – плацебо, а третата – витамин D и пробиотици. Всички доброволци са разделени на други две групи в зависимост от това дали страдат от дефицит или от недостиг на витамин D, което е установено с кръвен тест.

Едно от условията при подбора на 150-те участници е да са били диагностицирани от лекар със синдром на раздразненото черво.

В края на проучването учените потвърждават, че много от доброволците със СРЧ страдат от недостиг на витамин D, което означава, че скринингът би бил полезен за тях. Възможно е допълнителният му прием да ограничи негативния ефект от синдрома върху качеството на живот.