СРЕДСТВАТА, КОИТО НИ ПАЗЯТ ОТ КИСЕЛИНИ

    При язва на стомаха и дванадесетопръстника, хипертрофичен гастрит и други стомашни заболявания, придружени от увеличена киселинност на стомашния сок е необходимо подтискане на стомашния сок е необходимо подтискане на стомашната секреция. Това може да се постигне по различни механизми и с различни средства:

1. Блокиране на действието на парасимпатиковата нервна система /блуждаещия нерв/ върху стомашната секреция. В резултат на блокирането на М-холино рецепторите, свързани с парасимпатиковата нервна система, се понижава секреторната функция на стомашните жлези, което от своя страна води до намаляване продукцията на стомашен сок и солна киселина. Тези средства се наричат М-холинолитици /блокери/ и имат по-добър ефект при язва на дванадесетопръстника. Те принадлежат към групата на алкалоида атропин и биват неселективни /блокират М-холино рецепторите и извън стомаха/ и селективни, които блокират само рецепторите в стомаха /гастрозепин/.

2. Блокиране на Н2-хистаминовите рецептори в стомашната лигавица. По този начин се подписка предимно продукцията на солна киселина. Един от тези блокери е биометът /циметидин/. Той се прилага за лечение на стомашната и дуоденална язва. Приема се през устата под формата на таблети. Понякога може да предизвика главоболие, отпадналост и кожен обрив. Друг Н2-блокер е биотидинът, който има по-силен подтискащ ефект върху В2-хисчтаминовите рецептори.

3. Неутрализиране на солната киселина. За това се използват антиацидни /противокиселинни/ средства. Химическа неутрализация на стомашната солна киселина се получава с прилагане на алкални /основни/ соли. Употребяваните препарати се различават по бързината и силата на ефекта, по степента на чревната резорбция, по способността си да образуват въглероден двуокис в стомаха. По-благоприятни са веществата необразуващи въглероден двуокис, тъй като той разтяга стомашната стена, води до образуване на въглена киселина и до вторично увеличаване на киселинността.

Най-често се прилагат:

а/ натриев хидрокарбонат /сода за хляб/, който действува много бързо, но кратковременно и води до образуване на въглероден двуокис. По-добър ефект се получава при приемането му два часа след ядене;

б/ магнезиев окис, който действува 3-4 пъти по-силно от натриевия хидрокарбонат, по-бавно и по-продължително. В стомаха не се образува въглероден двуокис, но може да окаже слабителен ефект;

в/ калциев карбонат, който има силен и продължителен ефект;

г/ алуминиев хидроокис със слабо изразена антикиселинна активност, не се резорбира, но образува въглероден двуокис при взаимодействие със солна киселина.

Той може да абсорбира токсини, бактерии, газове, а нерядко причинява запек. Алуминиевият хидроокис влиза в състава на комбинираните препарати алмагел и алмагел-А, които представляват балансирани гелове на магнезиев и алуминиет хидроокис.
д/ Адсорбиращи средства. За разлика от алкалните соли, които предизвикват химическа неутрализация на стомашния сок, абсорбиращите средства водят до физическа неутрализация. Те биват неорганични /активен въглен, адсорган, бяла глина/ и органични /пектин/;
е/ Протектори на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника. Те водят до увеличаване на продукцията на муцин-основната съставка, която предпазва стомашната лигавица от действието на стомашния сок.