Съществува ли е фтириазата – болест, причинявана от паразити в човешката плът

Представете си следното: цялото ви тяло се покрива с малки кисти. Един ден се събуждате и подвластни на нетърпимия сърбеж, се почесвате или потърквате гръб в рамката на вратата. Оказва се, че сте спукали някоя от тях. Онова, което излиза, е потресаващо. Цяла армия от паразити се храни с вашата плът, докато ви погуби. Много са разказите и историите за болестта фтириаза. Но дали някога е съществувала, или всичко е плод на нечие добре развито въображение?

Важно е да уточним, че статията не подлага на съмнение съществуването на въпросните паразити, познати като срамни въшки, а на заболяването фтириаза.

Зловещите истории за жертви на фтириазата

Аристотел споменава болестта още през 350 г. преди новата ера в „History of Animals“, докато описва месоядни насекоми, които „се хранят със соковете на живата плът“ и първо се появяват в животните. Той пише: „При появата на срамната въшка се забелязва малка издутина, но няма гнойна секреция. Ако пощипнете например животното точно на това място, въшката ще излезе и ще скочи.“

Няколко века по-късно, около 50 г. преди новата ера, Диодор Сицилийски разказва за летящи насекоми, излизащи от телата на северноафриканците, които се хранят със скакалци. Паразитите изяждат плътта им, докато накрая се появят дупки и те излязат на повърхността.

Фтириазата – болестта наказание за извършени грехове?

Какво е общото между разказите за тази загадъчна болест? Всички потърпевши са морално пропаднали, мразени и отхвърлени от обществото поради някаква причина. На няколко места се разказва, че римският диктатор Луций Корнелий Сула умира от фтириаза. Според Плутарх плътта му е изцяло покрита с въшки. Тиранът Луций Корнелий Сула дори наема работници, които да премахват паразитите от тялото му, но нищо не помага.

А Плиний Стари пише: „Не са ли щастливи сега всички страдалци, понасяли наказанията и заточенията на мразения от народа Сула? Дори страданията, които му причиняват паразитите и проядената му плът не могат да компенсират всички злини, сторени на обикновените хора.“

През 1998 г. д-р Ян Бондесон написва „Фтириазата: болестта на лошия човек.“ Той я определя като Божие наказание за хората, които са извършили грях.

Според религиозния Лактанций (живял около 250-325 г. от новата ера) император, отказал да признае бога на християните, е изяден от паразити, а торсът му се обезформя.

Ентомолози: Паразитите имат нужда от кислород и не могат да се размножават под кожата

Страховитите истории продължават да се разпространяват до към 1730-а година. През следващите 70 години никой не говори за фтириаза и лекарите започват да си задават въпроса дали болестта въобще е съществувала. Особено силно ги вълнува дали е вярно, че изведнъж в плътта започват да се размножават въшки. Ентомолозите са скептични и смятат, че не е възможно паразитите да живеят и да се размножават под кожата, тъй като имат нужда от кислород.

Според Бондесон германският скептик д-р Хусман разглежда документите за фтириазата през 1856 г. и заключава, че тя всъщност никога не е съществувала. Въпреки това някои лекари продължават да вярват в нея до 70-те години на 19-ти век, когато изведнъж случаите секват.

И така, дали съществува фтириазата? Отговорът следва да бъде: „Може би, но не и по начина, описван преди векове.“

В свой доклад от 1940 г. Бондесон разкрива, че проф. Удманс е изучавал подвид кърлежи Harpyrynchus, познати като H. Tabescentium. Изследването му го навежда на мисълта, че фтириазата не е измислица. Кърлежите могат да се скрият под кожата и да живеят там в групи (клъстери). При разрез на подутината с размер на лешник излизат огромен брой насекоми и минимално количество течност. Предвид размерите на тези подкожни струпвания, специалистите смятат, че е възможно те да са причинявали смърт в далечното ни минало . Удманс и някои негови колеги не изключват вероятността този подвид кърлежи да е причинител на заболяването, ако то е съществувало.

Доводи срещу съществуването на фтириазата

Има сериозни основания обаче да се смята, че фтириазата е измислена. Първо, кърлежите са откривани и документирани най-вече при птици и няма нито един случай при хора. Второ, не са открити подробни описания и илюстрации. Трето, в древността болестта се е възприемала като Божие наказание за грешниците. Четвърто, според някои експерти става въпрос за добре познатата краста или размножаване на паразити в отворени рани.