Какво представлява дум-дум треската, вземаща все повече жертви и в България

Лайшманиозата или така наречената дум-дум треска е трансмисивно (пренасяно от насекоми) заболяване, което се предизвиква от едноклетъчен паразит от рода лайшмания.

Преносители са хапещите пясъчни мушици от рода Phlebotomus.

Описани са няколко форми на заболяването - кожна, кожно-лигавична, висцерална - със засягане на вътрешните органи.

Инфектирането настъпва при ухапване от насекомите, а те самите се заразяват от болни хора и животни - най-вече кучета, лисици, чакали, а също и гризачи. В редки случаи заразяване може да се получи след кръвопреливане, след трансплантация на органи или вътреутробно. Заболяването е регистрирано в над 90 страни по света, основно в тропическите и субтропическите райони. България се смята за северна граница на разпространение на лайшманиозата в Европа, като се наблюдават случаи на висцерална и кожна форма. Насекомите преносители се срещат и тук, което със затоплянето на климата и създаването на повече възможности за придвижване на хора и животни позволява появата на нови случаи все п на север. Спорадични случаи на лайшманиоза у нас винаги е имало най-вече сред населението на Тракийската низина и поречието на Струма.

Най-тежката форма на болестта е висцералната - kala-azar (черна болест). Причинява се от Leischmania donovani. Инкубационният период е от 3 седмици до година и половина. Проявите на заболяването започват с отпадналост, безапетитие, диария, с повишаване на температурата до над 40 градуса, постоянно или с няколко пика в денонощието, продължаващо дълго време. В рамките на първия месец обикновено се появява уголемяване на черния дроб и слезката, както и подуване на лимфните възли. Наблюдава се и понижение на нивото на клетките от всички кръвни редове с развитие на анемия, склонност към кръвоизливи и податливост към вторични инфекции. В разгара на болестта могат да се образуват и специфични язви по кожата и лигавиците, включително тези на храносмилателната система, съдържащи самите лайшмании. Най-често причина за смъртта са насложени тежки инфекции или кръвоизливи.

Кожната лайшманиоза се изявява с характерни язви по кожата. Причинява се от Leischmania tropica и е разпространена обикновено в ендемични райони - в Южна и Централна Америка, но също и в Средиземноморието и Азия. Описват се две форми - суха и влажна. Инкубационният период е различен - от 2 седмици до 2 години, понякога травма провокира изявата на латентна преди това инфекция. Сухата форма (градски тип) се наблюдава предимно по Средиземноморието и в Близкия изток. Започва с появата на червено петно, което бавно нараства до пъпка и се разязвява в рамките на няколко месеца. Много бавно зараства и оставя белези. Влажната форма (селски тип) е разпространена в Африка и Азия и е обикновено с по-кратък инкубационен период, по-бърза еволюция, с наслaгване на инфекции, ангажиране на регионални лимфни възли и пътища и зарастване с много груби белези.

Кожно-лигавичната форма на лайшманиозата (американска лайшманиоза) също протича тежко. Причинява се от Leischmania brasiliensis. Обикновено започва като кожни лезии, а обхващането на лигавиците настъпва впоследствие - дори и години по-късно. Най-често бива ангажирана лигавицата на носната кухина и назофаринкса. Язвите могат да обусловят сериозни тъканни поражения и наслагване на вторични инфекции.

Диагнозата се поставя въз основа на епидемиологичните данни, клиничната картина и клинико-лабораторни изследвания. Директно наблюдение на паразита е възможно след лабораторно третиране на материал, взет от периферна кръв, лимфен възел, биопсия на черен дроб, слезка или костен мозък. При кожните и кожно-лигавичните форми се изследва материал от самите лезии. Съществуват методи за култивиране на паразита. Серодиагностиката при висцералната лайшманиоза също има значение, а напоследък и генетичното изследване с полимеразната верижна реакция (PCR).

Лечението както на висцералната форма, така и на другите форми на заболяването е специфично и включва антимонови или диамидинови препарати, антибиотици, азолови препарати и др.

Без лечение случаите на висцерална лайшманиоза обикновено завършват летално.

Профилактиката включва защита от ухапвания на пясъчни мушици (флеботомуси) чрез механични средства, климатизация на помещенията, в които се пребивава, инсектициди и репеленти, както и контрол върху разпространението на паразита сред животните, най-вече безстопанствените кучета. Ваксини или специфична химиопрофилактика при лайшманиозите липсват.

Доц. Атанас Мангъров, специалист по детски и инфекциозни болести, шеф на детското отделение и реанимация в Инфекциозна болница - София