Стокхолмски синдром в семейството – защо жената изпитва симпатия към своя насилник

Отношенията между мъж и жена изглеждат напълно абсурдни и нелогични, когато жената не се съпротивлява на насилието на мъжа, независимо от това дали е морално или физическо. Не само, че не търси спасение от агресивното поведение на мъжа, но и защитава своя насилник пред околните. Това парадоксално поведение на жертвата е описано от психолозите като "стокхолмски синдром".

Как се дефинира стокхолмският синдром?

Стокхолмският синдром се отличава с това, че продължителното емоционално сътресение влияе на подсъзнанието на жертвата като променя драстично отношението й към агресора.

Първоначално жертвите изпитват антипатия и страх към насилника, а след това тези чувства се изместват от симпатия към него.

Жената, която е малтретирана – физически или емоционално, започва постепенно да се привързва към мъжа, който я измъчва. Оправданието му за това най-често се свързва с липса на пари, тежко детство или напрежение в работата.

Жертвата се сближава със своя насилник, опознава го като човек и започва да му съчувства.

Как се проявява стокхолмският синдром в семейството?

Класически пример за този феномен в семейството е агресивното поведение на мъжа-тиранин към жената на фона на нейната абсолютна търпимост. Психолозите сравняват такъв вид взаимоотношения с връзката терорист – заложница.

Жената понася редовно заплахи, унижения и побои от страна на мъжа, но едновременно с това оправдава насилника си и не се решава на развод. Често тя оправдава своето поведение с:

• Липса на собствен дом;

• Финансова зависимост от партньора;

• Страх от критика и осъждане от околните;

• Желание да отгледа децата си в пълноценно семейство.

Жертви на такива мъже обикновено стават жени, които страдат от комплекс за малоценност, който се изразява в липса на самоувереност, усещане за липса на достойнство и наличие на ниска самооценка.

Тези жени възприемат това, което им се случва като нещо, което заслужават и защитават мъжа, който издевателства над тях пред роднините, приятелите и познатите си. Те не изпитват страх от наказанието, а по-скоро от това да не разочароват мъжете си.

Как се разпознава наличието на стокхолмски синдром в семействата на наши близки и познати?

• Жертвата изпитва чувство на тревожност, когато насилникът й е наблизо. Дори да имат възможност да избягат от него, те никога не го правят.

• Наличие на прекалена грижовност към мъжа от страна на жертвата. Често тази връзка наподобява взаимоотношенията между дете и майка.

• Повечето потърпевши изпитват ужас при мисълта да напуснат партньора си, въпреки че им се предоставя възможността за нормален живот.

• Обикновено жертвите не спират да защитават насилника си пред своите близки и приятели.

• Малтретираните жени често изпитват благодарност към мъжете, които ги тормозят. Те вярват, че получават дори повече, отколкото всъщност заслужават.

Много често жертвите на агресивно поведение в семейството не осъзнават случващото се и смятат поведението си за логично и нормално. В подобна ситуация жените рядко търсят помощ от психолог.

Ако станете свидетели на подобен проблем с ваши близки и приятели, то вземете спешни мерки и не оставайте равнодушни.

Още по темата:

• Децата и страданието