Прилагат успешно генна терапия на дете със синдром на Хънтър

Акценти

Тригодишният Оливър Чу, който страда от рядкото генетично заболяване „Синдром на Хънтър“, е първото от общо пет момчета в света, на което прилагат революционна генна терапия със стволови клетки в опит да спрат развитието на болестта. Състоянието му сега, десет месеца след трансплантацията, вдъхва огромна надежда на родителите му и на множеството от лекари и изследователи, посветени на битката с рядкото и коварно заболяване. Терапия е дело на екип от Университета в Манчестър, който я разработва в продължение на 10 години, тестовете се извършват в Кралската детска болница. Оливър Чу се възстановява напълно след трансплантацията и има очевиден напредък. Предстои генната терапия да бъде приложена на още четири момчета.

Историята на Оливър Чу

Семейството на малкия Оливър чува диагнозата през април 2024-а. Това ги съсипва, защото не я чуват за първи път. Другият им син, 5-годишният Скайлър, също е със синдрома на Хънтър. При него започва със забавено развитие на говора и на движенията. Изследванията показват каква е причината. Бащата Рики Чу споделя, че диагнозата, поставената на синовете му, е истински шок. „Когато чуете за синдрома на Хънтър, първото нещо, което лекарят ви казва, е, в никакъв случай да не търсите информация в интернет, защото ще попаднете на най-тежките случаи и ще бъдете обезсърчени. Аз все пак го направих и си зададох въпроса, това ли наистина очаква децата ми“, споделя бащата.

Синдромът на Хънтър поразява предимно момчета. Изключително рядък е и засяга едно на 100 000 новородени в света. Проблемът е, че децата се раждат привидно здрави, но когато станат на две години, започват да проявяват симптомите на рядкото и животозастрашаващо заболяване. Пораженията, които то нанася, са от физически промени като нисък ръст и сковани крайници, през увреждания на сърцето, черния дроб, костите, а в сериозните случаи води до тежко умствено увреждане. Децата със синдрома на Хънтър преживяват до десет или до 20 годишна възраст.

Семейство Чу виждат светлинка в тунела, когато научават за изследването в Обединеното кралство. Рики Чу споделя, че веднага обсъждат със съпругата си тази невероятна възможност. За съжаление петгодишният Скайлър не отговаря на условията на проучването в Манчестър, но пък той е част от друго, което се осъществява в САЩ, където семейството живее. Бащата на Оливър признава, че са прегърнали идеята в името на големия шанс и бъдещето на сина си. А шансът за малчугана е както в технологията, така и във факта, че заболяването е открито в много ранен стадий от развитието.

През декември 2024-а Оливър и баща му заминават за Манчестър, а майката Джингру Чу остава в Калифорния да се грижи за Скайлър. Настанени са в Националния изследователски център към Кралската детска болница. От този момент започва и големият път на надеждата за семейството, но и за екипа от изследователи, посветили десетилетие на усилията си да открият начин за справяне с тежкия проблем.

Клиничното проучване

Клиничното проучване, в което основната роля е поверена на малкия Оливър, се осъществява в Кралската детска болница в Манчестър в сътрудничество с Центъра за геномна медицина, всички те са част от фондацията „MFT” на Манчестърския университет.

Проучването изследва ефекта от еднократна генна терапия. При нея първата стъпка е да бъдат премахнати стволовите клетки на детето. След това дефектният ген се замества, а на финала вече променените клетки се инжектират отново. Тези клетки могат да произведат високи нива от липсващия ензим и да достигнат до мозъка.

Голямото събитие е през февруари. Оливър е с майка си, този път баща му е в Калифорния. След като член на изследователския екип затопля до телесна температура замразените и генно редактирани стволови клетки на момчето и след множество проверки, медицинска сестра изтегля в спринцовка течността, която съдържа близо 125 милиона генно модифицирани стволови клетки. Следва инжектирането им, което продължава десет минути. Оливър е в прегръдките на мама и гледа анимационни филми, докато всичко това се случва. Час по-късно се поставя и втората доза. Процедурата приключва. Идва ред на очакването. Как терапията ще проработи.

Терапията

Генетичната грешка при синдрома на Хънтър е знак, че клетките нямат инструкции да произвеждат ензима идуронат-2-сулфатаза (IDS). А той има съществено значение за разграждането на големи захарни молекули. С течение на времето те се натрупват в органите и тъканите. Учените вмъкват липсващия IDS ген във вирус, на който са отстранили генетичния материал, за да не причини заболяване. На практика изследователите поставят работещо копие на дефектния ген във всяка една от стволовите клетки.

Проф. Брайнън Бигър, академичният ръководител на разработката, коментира: „Разработихме подобрен метод за генна терапия със стволови клетки. Добавяме къс маркер към липсващия ензим, който му позволява да премине кръвно-мозъчната бариера и да подобри количеството на ензима, доставян до мозъка. Това помага за разграждането на сложните захари, които се натрупват в него, а целта му е да предотврати опустошителния спад, който наподобява деменция, при децата с тежка болест на Хънтър.“

Проф. Бигър припомня, че той и екипът му работят десетилетие върху създаването на генна терапия за синдрома на Хънтър. Има критични моменти заради липсата на средства, но учените действат бързо и успяват да спасят голямата си идея и работата си. Резултатите сега показват, че всички усилия са си стрували.

Резултатите

Тестовете през май 2025 г. показват, че генната терапия работи. В края на август допълнителни проверки потвърждават ефикасността на метода.

„Преди трансплантацията Оли не произвеждаше никакъв ензим, а сега произвежда стотици пъти повече от нормалното количество. По-важно е обаче, че виждаме как състоянието му се подобрява, придобива нови умения, говори, движи се много по-лесно“, казва проф. Саймън Джоунс, който е част от проекта и е специалист по детски наследствени метаболитни заболявания в Манчестърския център за геномна медицина. Проф. Джоунс допълва и това, че след генната терапия малчуганът вече не получава седмични инфузии с Elaprase.

“Работя в сферата на изследванията за леченията на деца с редки генетични заболявания повече от 20 години. За съжаление съм виждал много деца да губят живота си от тези опустошителни състояния. Това, което виждаме сега, е наистина вълнуващо и може да проправи пътя за лечение на подобни генетични заболявания и да донесе надежда на други семейства.“

Джингру и Рики Чу са не просто обнадеждени, те вярват в бъдещето на Оливър и се надяват такова да има и Скейлър. Изразяват с вълнение огромната си благодарност към екипа, който им връща надеждата. Виждат всеки ден как Оливър се променя. Говори много, общува с други деца, жизнен е.

Генната терапия е не само по-безопасна и по-ефективна, но изключва и нуждата да се търси донор, допълва картината друг от членовете на екипа детския хематолог проф. Роб Уин, който е директор на Програмата за трансплантация на костен мозък при деца в Мачестърския университет. „Голямо предимство е, че принципите на използване на генна терапия на кръвни клетки за лечение на пациенти със синдрома на Хънтър могат да бъдат приложени и при много други състояния. Вълнуващо е и за пациентите, и за здравните специалисти.“

„Ще бъдем благодарни вечно на целия изследователски екип, че ни позволиха да бъдем част от това изследване. Чудесно е да се правят изследвания върху редки заболявания. За нас приоритет са двете ни момчета, но е важно и това, че може да се помогне и на други деца по света. Надяваме се, че един ден лечението ще стане достъпно за всички деца без значение от етапа, на който се намира заболяването“, казват щастливите родители на Оливър Чу.

Оливър е едно от общо петте момчета, записани за участие в проучването. Те са от САЩ, Австралия и Европа, но нито едно от тях не е от Обединеното кралство. Причината е, че момчетата със синдрома на Хънтър, които са от Великобритания, са диагностицирани твърде късно, за да отговарят на условията. Всички те ще бъдат наблюдавани за период от две години.