Три жени, едно радиошоу и една диагноза - рак

Това е историята на три жени, споделящи една стряскаща диагноза - рак. Рейчъл, Лорън и Дебора, обаче нямат намерение да се предават. Дамите посрещат болестта с решителност, която води до създаването на подкаст към BBC Radio. Ежеседмичното предаване "Аз, ти и заболяването с Р" (You, Me & The Big C) се следи от хиляди хора, които избират да чуят откровените дискусии за моментите, когато духът ти е сломен, но и за големите и малки победи, които съпътстват живота с болестта.

Дамите печелят слушателите си с премите разговори. Те не пропускат травмите, които ходенето до тоалетната може да причини, "интимните", медицински прегледи и воденето на сексуаленен живот, когато живееш с рак. Всичко това изстрелва предаването им на върха на класациите на iTune. Трите дами, които не са се отказали от нормалните си социални контакти, отглеждането на деца и кариерите си - вдъхват надежда не само на преборилите заболяването, но и на тези, които тепърва ще минат през курса на лечение.

Ето и личните истории на дамите, които просто не могат да бъдат сломени.

Дебора Джеймс е на 36, има две деца и е бивш заместник-директор от Лондон. В последния месец на 2016 г. тя е диагностицирана с четвърти стадий на колоректален карцином (рак на дебелото черво). За последователите си в социалните мрежи Дебора е дамата зад шеговития псевдоним @bowelbabe (чревното бебче).

Нейната история с нейните думи в няколко реда:

• "Прочетете последната публикация в блога ми, за да можем да поговорим за нещо нормално", това е начинът, по който често отговарям, когато хората ме попитат как съм. Уморително е да се налага да отговаряте на един и същи въпрос хиляди пъти.
• Един на всеки двама души е диагностициран с някаква форма на рак. Истинска лудост е, че все още не сме намерили начин да се справим със ситуацията.
• Шест месеца преди диагностицирането имах всички класически симптоми - свалях килограми, чувствах се изтощена, ходех до тоалетната по осем пъти на ден и често виждах кръв. Но аз бях млада майка в добра форма и лекарите приеха, че това е просто по-тежък случай на синдрома на раздразнените черва. Когато най-накрая получих адекватна консултация, колоноскопията показа 6.5-сантиметров тумор в дебелото ми черво.
• Мислех, че ще умра. Но след изрязване на дебелото черво, четири белодробни операции (ракът се беше разпространил в белите ми дробове) и 21 цикъла на химиотерапия все още съм тук и успявам да постигна неща, за които не съм дръзвала да мечтая. Като издаването на книга и позирането за фотосесии.
• Разбира се, има дни, в които не мога дори да повдигна главата си от възглавницата, но записването на подкаста е перфектно разсейване. С момичетата разговаряме за всичко. За нещата, които вълнуват хората, но не можете да видите в брошурите. Сред темите са фертилност, как сме изглеждали през различните периоди на болестта и каква е редно да бъде консистенцията на перфектното ако. Ето защо и непрекъснато се смеем.
• В началото реших, че да говоря за рака публично ще е добре за децата ми. Така щях да съм сигурна, че ако нещата не свършат добре, те ще запомнят коя съм била и какво съм изпитвала към тях.

Лорън Мейхън е на 32. Тя специалист в сферата на социалните медии в Лондон. През август 2016 г. й е поставена диагнозата рак на гърдата. За последователите си в мрежата Лорън е @girlvscancer (момичето срещу рака).

Това е нейната история:

• Лекарите откриха агресивния ми тумор два месеца, след като бях купонясвала трите дни на фестивала в Гластънбъри. Щом чух диагнозата избухнах в плач, хлипайки пред лекаря си, че не искам да умра. Няма да умреш - каза тя.
• Беше права - туморът ми беше локализиран, така че лечението се състоеше от осем кръга химиотерапия, последвано от лобектомия, 21 курса лъчетерапия и след това хормонално лечение.
• Моят "хемо мозък" даде на късо след третия цикъл на лечение, така че трябваше да се откажа от работата си. Тогава започнах да публикувам в Instagram, използвайки #GIRLvsCANCER, за да се свържа с повече жени като мен.
• Така се запознах с Дебора и Рейчъл. На фона на десетките съболезнователни коментари, разговорите с тях напомняха приятен следобед по женски с коктейл в ръка. С тях можех да споделя за неловкото чувство, което те обзема, когато съобщаваш, че имаш рак на гърдата, по време на първата среща с някой сладур. Оказа се, че повечето мъже напълно приемат това. Така придобих куража да излизам с хора, които ми допадат, без да се чувствам неловко.
• Осъзнавам колко голяма късметлийка съм, че всичко е наред. Следващия месец започвам нова работа и пускам собствената си марка тениски, като 25% от печалбата ще се отделят за благотворителни организации, посветени на раковите заболявания.

Рейчъл Бленд е в началото на 40-те. Тя е радиоводещ в BBC, живее в Чешир със съпруга си Стив и двегодишния си син Фреди. Създател е на блога www.bigclittleme.co.uk. През ноември 2016 г. Рейчъл е диагностицирана с тройно-негативен рак на гърдата.

Повече за нейната битка:

• Спомням си, че като чух диагнозата, погледнах дългата си руса коса и си помислих - не мога да повярвам, че след няколко месеца ще изглеждам болна и плешива. Но не изгубих косата си. Терапията със "студена шапка" (cold cap) е дар от Бога. Лечението нямаше нищо общо с начина, по който си го представях. Слагат канюла в ръката ти, разговаряш със сестрите, играеш "Монополи", прибираш се у дома. Страничните ефекти не бяха много по-лоши от тежък махмурлук, така че продължих да работя.
• През юли следващата година в същата гърда беше открит още един тумор. Тогава се наложи да си направя мастектомия. Наложи се отново да премина през химиотерапия и 15 курса радиотерапия. Последвалият скенер, обаче, показа, че ракът се е разпространил в лимфните възли от другата страна. През февруари и те бяха хирургически отстранени.
• По време на всичко това се обърнах към социалните мрежи, за да потърся хора, които преминават през същото и имат нужния опит, за да му устоят. Така се срещнах със стотици силни и вдъхновяващи жени.
• Така се роди идеята да направим подкаст, в който да говорим открито за болестта. Въпреки че сме "Twitter приятели", Дебора, Лорън и аз за първи път се срещнахме по време на радиозапис, но сякаш се познавахме от години. Оттогава получих стотици имейли, в които хората споделяха: "Смях се и плаках, но не защото съм тъжна, а защото говорите точно за моя опит и за това, което аз преживях".

Подкаста на трите вдъхновяващи дами, преборили страшната диагноза рак, можете да чуете тук.

По статията работи: Богдана Георгиева
Източник: dailymail.co.uk
Снимки: dailymail.co.uk, bbc.co.uk