Учени от Дюк: Постоянното обезлесяване е причина за изчезването на някои видове лемури

Учени от Университета Дюк разкриват причината, поради която някои видове лемури са изложени на голям риск от изчезване, а именно постоянното обезлесяване на териториите, които са техните основни местообитания.

Безспирното изсичане на дърветата води до промяна на трилиони бактерии и специфични микроби, които обитават чревния тракт на определени представители на този тип животни, и им помагат да усвояват по-лесно разнообразните растения, виреещи в широколистните гори.

В новото проучване учените сравняват състава на червата на 12 вида лемури от остров Мадагаскар, където всяка година хиляди акра гора се унищожават, за да се проправи път на селскостопанските култури и пасища.

Избраните 12 вида са от представители от два клона на родословното дърво – кафяви и сифака лемури. И двете групи консумират растителна храна, събрана от стотици видове дървета. Но докато кафявите се хранят предимно с плодове, сифака са известни с това, че ядатлиста, пълни с фибри и танини. Червата на този вид изобилстват с предимно приятелски бактерии, които им помагат да разградят трудните листа, които приемат, превръщайки ги в полезни хранителни вещества, благоприятни за поддържането на здравето им.

Екипът доказва, че в някои от разгледаните видове присъстват микроби, които са по-специализирани от останалите. Те обитават определени гори и помагат за тяхното правилно храносмилане. Резултатите от изследването показват също, че тези лемури много трудно биха се адаптирали на нови места с разпокъсани гори, което пък в бъдеще ще доведе до тяхното тотално изчезване.

„Констатациите от изследването обясняват защо толкова много кафяви лемури са се адаптирали към плен, но само един вид сифака е бил успешно отглеждан в зоологически градини. Те имат специализирани диети и са напълно зависими от правилните микроби.“, казва Лидия Грийн.