Вирусни хепатити – профилактика с ваксини

Профилактиката на вирусните хепатити А и В се осъществява чрез приложение на моно- или комбинирани ваксини.

Хепатит А има цикличност на проявяването си, като заболеваемостта традиционно се повишава през пет до осем години. Заразяването става при директен контакт от човек на човек по фекално-орален път.

Инфекцията може да се разпространи чрез замърсена вода, храна и предмети, при влошени санитарни условия по време на природни бедствия, чрез консумация на термично необработена храна, при пътуване в ендемични райони. Епидемии могат да възникнат в затворени колективи, в семейството или в домове за деца и възрастни хора.

Инкубационният период варира от 15 до 50 дни. Протичането е изключително вариабилно – от лека асимптомна инфекция до тежък хепатит с остра чернодробна недостатъчност и смърт.

Инфекцията, причинена от вируса на хепатит А (HAV), не хронифицира, но са описани случаи на рецидив при 20% от пациентите. При почти 70% от децата на възраст под шест години хепатит А протича асимптомно, като тази група служи като резервоар за разпространение на HAV сред възрастната популация.

През последните 30-40 години в България се наблюдава възрастово изместване на вирусния хепатит А от по-млада към по-напреднала възраст и понастоящем едва 30% от хората на възраст до 20 години са се срещали с това заболяване. Това означава, че голяма група от възрастното население няма имунитет към HAV.

Около 25% от хората по света са инфектирани с вируса на хепатит В – HBV (70% в Азия, като водещата страна е Китай). В България има повече от 450 000 хронични носители на HBV.

HBV се предава чрез кръв, но и чрез всички телесни течности, включително сперма (при полов акт без кондоми), пот, урина, сълзи, слюнка, при контакт, с които е възможно заразяване дори при повърхностно нараняване или манипулации с нестерилни инструменти в стоматологични кабинети и козметични салони, при използване на нестерилни спринцовки при наркомани.

Хепатит В протича в две основни форми – асимптомна и симптомна. Асимптомната инфекция може да бъде субклинична (пациентите са аниктерични с повишени нива на чернодробните ензими) и инапарентна (доказва се само серологично). Един от всеки четири пациента със симптоматична инфекция има иктер.

Инфекцията с HBV може да има тежки последствия, включващи фулминантна хепатална некроза, хроничен хепатит, цироза. Над 90% от децата и около 5% от възрастните, инфектирани с HBV, стават хронични носители на вируса.

Хроничните носители са изложени на повишен риск за развитие на първичен хепатоцелуларен карцином (HCC). Противохепатитната В ваксина има и антикарциногенен ефект, тъй като осигурява протекция срещу инфекцията с този хепатотропен вирус.

Ваксината срещу хепатит А е въведена от 1995 година. В САЩ тя се прилага при деца >12 месеца, заедно със задължителните ваксини, и в резултат е установено развитието на колективен имунитет.

Между 1995 и 2006 година честотата на хепатит А в САЩ е намаляла значително, като най-големият спад е след 1999 година в щатите, в които ваксината е станала задължителна.

През 2006 година Американската академия по педиатрия препоръча при всички деца >12 месеца да се прилага ваксина срещу HAV. Ваксината срещу хепатит A е ефективна и за постекспозиционна профилактика.

Резултатите от проведено в Казахстан проучване върху здрави хора на възраст 2-40 години, които са били в контакт със заразени с хепатит А, показват, че ваксината осигурява еквивалентна протекция или дори превъзхожда приложението на HAV имуноглобулин.

От изследването са изключени деца <2 години, възрастни >40 години, имунокомпрометирани пациенти, както и тези с хронични чернодробни заболявания. При тях HAV immunoglobulin (в стдартна доза 0.02 ml/kg) е средство на първи избор за постекспозиционна профилактика.

Моновалентните ваксини срещу хепатит А са Avaxim на Sanofi-Aventis, Havrix на GlaxoSmithKline (GSK), а срещу хепатит В – Engerix на GSK.

Най-добрата защита за всички родени в България преди 1992 година, неваксинирани и неболедували от хепатит А и В, е да се приложи комбинирана ваксина срещу хепатит А и В.

Twinrix на GSK е първата и единствена комбинирана (двувалентна) ваксина срещу хепатит А и В.

Само родените у нас след 1992 година са ваксинирани срещу хепатит В още през първия ден от живота си.

Twinrix се предлага под формата на инжекционна суспензия. Съдържа инактивиран вирус на хепатит A и повърхностен антиген на вируса на хепатит B (HBsAg), получен чрез рекомбинантна ДНК технология.

Тя е показана за предпазване от инфекции с хепатит А и хепатит B, с което осигурява и защита на пациента от заразяване с вируса на хепатит D. Препоръчваната схема на ваксинация с Twinrix е три дози с период от един месец между първите две и период от пет месеца между втората и третата.

Резултатите от клинични проучвания показват, че антитела срещу хепатит A се установяват при 94% от възрастните след прилагане на първата доза, при 99.5% – след прилагане на втората доза и при 100% – след прилагане на третата доза.

Антитела срещу хепатит B са установени при 71% от възрастните след прилагане на първата доза, при 97% – след прилагане на втората доза и при 99.7% – след прилагане на третата доза.

При изключителни случаи трите инжекции могат да бъдат приложени в рамките на три седмици при възрастни, които се нуждаят от бърза защита преди пътуване. В тези случаи се препоръчва четвърта инжекция 12 месеца след първата доза.

Триседмичната ваксинационна схема също води до изграждане на антитела при около 83% от пациентите, като броят им се повишава до 89% след бустер доза на месец 12.

Препоръчва се лицата, на които е приложена първата доза, да завършат курса с всички дози Twinrix.

Бустер доза Twinrix или друга ваксина срещу хепатит A или В може да бъде приложена в съответствие с официалните имунизационни препоръки (1, 2). (КД)

 Използвани източници:

1. Twinrix http://www.fda.gov/downloads/BiologicsBloodVaccines/Vaccines/ApprovedProducts

2. Van Hercka K., Leroux-Roelsb G., Van Dammea P. et al. Ten-year antibody persistence induced by hepatitis A and B vaccine (Twinrix) in adults. Travel Medicine and Infectious Disease 2007, 5: 171–175 http://www.sciencedirect.com/science/journal/14778939