Начало Здравна медиа Научни публикации Има ли защита от ешерихия коли?

Има ли защита от ешерихия коли?

Има ли защита от ешерихия коли? - изображение

Доц. Хилда Кадиян, специалист по вътрешни болести и гастроентерология.

През 1885 г. Теодор Ешерих установява в изпражненията на новородени с диария бактерии, които днес носят неговото име. Ешерихия коли (Escherichia coli = E. coli), широко известни още като колибацили, са част от голямото семейство на чревните бактерии, които са нормални обитатели в дебелото черво на хора и топлокръвни, предимно на преживните животни. Бактериите чрез изпражненията попадат в почвата и канализационната система. Наличието на колибактерии в питейната вода е маркер за фекално замърсяване на водата.

Съществуват много видове безвредни колибактерии. Други видове (например 0111, 026, 0157 ) причиняват болести - остър гастроентероколит, инфекции в пикочните пътища (цистит, пиелонефрит), менингит, пневмония и др. Колибактериите от вида (щама) 0157 произвеждат и отделят токсин, който може да бъде причина за тежка кървава диария с повръщане, висока температура, обезводняване и блокиране на бъбречната функция.

Податливи на заболяване са деца, възрастни и хора с намален имунитет. Независимо от това колиинфекции може да се проявят при съответни условия при всички. Колибактериите са между най-честите причинители на “диарията на пътуващите”. Не без основане в някои страни заболяването се нарича “болест на хамбургерите”.

Заразяването става чрез консумация на фекално замърсена храна и питейна вода. Проявите започват след 3-4 дни, но този период може да се колебае от 1 до 10 дни. Първите симптоми са от стомашно-чревния тракт, най-често колики и диария, но може да се развие тежък водносолев дисбаланс, сепсис и да се наложи болнично лечение.

Колиинфекцията е самоограничаваща се инфекция. По време на проявите обаче голямо значение има поддържането на водносолевия баланс чрез достатъчен прием на течности - пиене на чиста вода, леко подсладени билкови чайове, при възможност и необходимост - оводняване чрез пиене на физиологичен разтвор или рехидратиращи течности. Към антибиотично лечение се прибягва, когато проявите продължават и се засилват. Важно е да се знае, че инфекцията стихва, но бактериите се запазват и при подходящи условия отново могат да се проявят.

Профилактиката е водеща. Голямо значение има личната хигиена, измиване на ръцете след ползване на тоалетна, да не се консумират замърсени, неизмити храни, непастъоризирано мляко, недостатъчно термично обработено месо и риба. Опасно е плуването в замърсени водни басейни. В райони с лоша канализация питейната вода трябва да се преварява.

Пътуващите в райони със съмнителна хигиена трябва да избягват консумиране на храна, приготвена по улиците, сладолед, малотрайни колбаси, риба и морски деликатеси. Не трябва да се ползва лед за разхлаждане на напитките, да се предпочитат бутилирана или преварена вода, да се измиват зъбите.

Смъртоносната бактерия в Европа - мутант на два различни вида бактерии

Световната здравна организация обяви, че бактерията Ешерихия коли, която предизвика смъртоносна епидемия и причини смъртта на 17 души в Европа, е нов щам, който не е наблюдаван никога досега, съобщи „Гласът на Америка". Предварителните генетични тестове показват, че щамът е мутант на два различни вида Ешерихия коли бактерии със смъртоносни гени.

Експертът по хранителна сигурност от СЗО, Хилде Крузе, заяви че щамът има „разнообразни характеристики", което го прави „по-устойчив и произвеждащ повече токсини".

Повече от 1 500 души в девет европейски страни заболяха след бързото разпространение на бактерията, като повечето случаи са регистрирани в Германия.

Здравните власти все още не могат да установят източника на заразата.

Първоначалното съмнение беше, че краставици от Испания са причината, но впоследствие резултатите не го потвърдиха.

Въпреки факта, че изследваните краставици дадоха положителна реакция на бактерията, тестовете не потвърдиха присъствието на серотипа, причиняващ заразата сред хората.

Търсят опасната бактерия в пържолите 

Зеленчуците може да се окажат напълно невинни за епидемията от опасната е-коли бактерия, която уби 18 души и зарази хиляди в Германия. Учени работят по нова версия за източника на заразата – говеждо месо. Те разследват и два възможни варианта за масовото заразяване. Първият е корабният фест в Хамбург от 6 до 8 май. Според информация на сп. “Фокус” институтът “Роберт Кох” работи усилено по тази версия. 1,5 милиона души са посетили празника. Около седмица по-късно в университетската клиника на града са приети първите пациенти. Всички са заразени с бактерията. Те яли хамбургери и стекове, които явно не са били добре опечени. 

Учените от института критикуват и съсредоточаването върху зеленчуците като единствен възможен източник на болестта. Критики отправят и експерти от СЗО. Причинителят обикновено вирее в дебелото черво на говедото. Оттам попада в тора или в млякото и месото. Говедата обикновено живеят в обори и газят собствения си тор, така че това може да обясни и възникването на нов щам е-коли бактерия. Те получават антибиотици в храната си и затова бактериите са резистентни.

Другата следа води към ресторант в Любек. 17 от пациентите са се хранили в това заведение през последните седмици. Самият ресторант няма вина, ако се окаже вярна следата, предупредиха властите. Това ще означава само, че трябва да се издирят доставчиците.

АФРИКАНСКИ ПРИМЕС

Бактерията е по - агресивна, отколкото се смята, предупреждават учени. Щамът на е-коли бактерията се е “чифтосал” с африкански вид, който причинява кървавото стомашно разстройство. Африканската бактерия е изключително опасна. Тя причинява възпаление на дебелото черво и затова то кърви обилно. Атакува и бъбреците. Именно тези свойства е пренесла върху новия щам. Единствената добра новина в това откритие е, че африканската е-коли бактерия се поддава на лечение със специални антибиотици.

Цефалоспорини

Цефалоспорините са полусинтетични антибиотици, които са произведени в 7-амино цефалоспориновата киселина. Те се получават по ензимен път от гъбички от вида цефалоспорум.

Поради сходната им химична структура с пеницилините, цефалоспорините имат сходен механизъм на действие. Те действат бактерицидно /разрушават микроорганизмите/ върху размножаващи се микроорганизми. Притежават много широк антибактериален спектър и са по-слабо чувствителни към ензима бета - лактамаза /пеницилиназа/, който се продуцира от микроорганизмите и разрушава антибиотична молекула.

Цефалоспорините се използват за лечение на бактериемия от неиндентифициран причинител при смесени инфекции и при заболявания, причинени от пеницилин-резистентни бактериални щамове. В зависимост от спектъра на действие и някои специфични особености цефалоспорините се разделят на три групи /поколения/.

Първо са въведени цефалоспорините от първо поколение /цефалотин, цефалексин, цефацетрил, цефалоредин, цефапирин/, представляващи полусинтетични производни на цефалоспорина. Цефалотинът представлява алтернатива за лечение на стрептококови и пневмококови инфекции у болни, свърхчувствителни към пеницилини. Той е ефективен срещу ешерихия коли, протеус и гонорея.

Цефалексинът е подходящ за лечение на пикочни инфекции, причинени от ешерхерия коли, клебсиела и псевдомонас аеругиноза. Предимство на препарата е добрата му чревна резорбция.

Препаратите от второ поколение /цефамандол, цефотиам, цефуроксин/ са с още по-широк спектър на действие. Цефамандолът е най-често прилаганият от тях. Той унищожава 97% от щамовете на хемофилус инфлуенце. Достига висока концентрация в жлъчния сок и затова се използува за лечение на инфекции на жлъчните пътища.

Най-широк спектър на действие имат въведените през последните години цефалоспорини от трето поколение /цефотаксим, цефсулодин, цефоперазон/.

Цефсулодинът е с най-голяма активност срещу псевдомонас аеругиноза, който често е резистенен към азлоцилин и аминогликозиди.

Цефотаксимът се отличава с изключително висока активност срещу причинителите на вътреболнични инфекции - главно ешерихия коли, всички видове протеуси, клебсиела, серация, пневмококи, стрептококи, стафилококи. Той се избягва през първите три месеца на бременността.

Цефоперазонът достига висока лечебна концентрация в жлъчката, урината, белите дробове, храчките, синусите, матката. Той е активен срещу микро организми, които са нечувствителни към други цефалоспорини и към аминогликозидните антибиотици. Избягва се при бременни, новородени и кърмачки.

Пиелонефрит, определение

Пиелонефритът (интерстициален нефрит,възпаление на бъбреците) е бактериална инфекция на бъбреците и пикочните пътища.

Той е широко разпостранено заболяване, като честотата е най-голяма сред всички бъбречни заболявания (80%) и на второ място от всички инфекции след инфекциите на дихателните пътища.

 

Етиология (причини)

Причинява се от микроби наречени бактерии, като най-честият причинител на пиелонефрита е бактерията Ешерихия коли. По рядко се срещат Протеус,Псевдомонас,Клебсиела,Ентерокок, Стафилокок, Хламидия и други.

По принцип урината има антибактериални свойства,както и лигавицата на пикочните пътища, но при наличие на предразположение за инфекция,възниква такава, като обикновено пътя на заразяване е асцендентен (отдолу нагоре,като първо се инфектира уретрата-пикочния канал, после пикочния мехур,пикочопроводите докато се стигне до инфектиране на бъбреците и бъбречното легенче).Другата възможност-инфекциозният причинител да достигне до бъбреците по кръвен път е много рядка.

Предразполагащите фактори за възникване на пиелонефрит са:

1.Принадлежност към женския пол (поради по късата уретра която е първата бариера пред инфекцията).

2.Смущения в нормалното оттичане на урината, предизвикани от други бъбречни заболявания- бъбречно-каменна болест, везикоуретерален рефлукс (връщане на урина от пикочния мехур към пикочопроводите,простатна хиперплазия (уголемяване на простатната жлеза при мъжете), стриктура (стеснение) на пикочните пътища.

3.Повишена концентрация на урината при намален прием на течности или значими водни загуби на организма,тъй като при разредена урина бактериите изпитват значителни трудности поради намаление на осмотичното налягане на урината което води до преминаване на вода вътре в бактериалната клетка която в един момент се издува вследствие на увеличения си обем и дори може образно казано да се “спука”,дори и ако е от L-формите (протопластите)-вид бактериални клетки устойчиви на антибиотично лечение и отговорни за поддържане на хронична инфекция в бъбреците.Не случайно пиелонефритът зачестява през летните месеци когато организмът губи много течности вследствие на изпотяването и съответно отделя по-малко количество и по-концентрирана урина.

4.Други предразполагащи фактори-бременност и наличие на заболяванията Захарен диабет, Хроничен запек,Травма при секс и други.

 Класификация

Пиелонефритите се делят според начина си на протичане на:

1.Остри-когато периода на боледуване е до 3 месеца.

2.Хронични-болестта продължава повече от 3 месеца-години,а най-често цял живот с периодични обостряния като винаги става въпрос за един и същи причинител. Могат да бъдат и рецидивиращи – редуване на остри заболявания като причинителят всеки път е различен.

Клинична изява

При острия пиелонефрит обикновено началото е остро с висока температура до 39-40 градуса, втрисане,отпадналост и безапетитие,гадене и повръщане,болки в кръста двустранно,усилване на болките при лек удар с умрук в поясната област (това изследване се нарича Сукусио реналис), щипене и парене при уриниране,често уриниране,помътняване или потъмняване на урината,изпотяване, болки в крайниците и гърба и неприятна остра миризма на урината.Нетипичен симптом който съм срещал много рядко е обрив по цялото тяло,който не се повлиява от противоалергични лекарства, но изчезва в процеса на лечение на пиелонефрита спонтанно.

Характерна особеност на острия пиелонефрит при по-възрастните пациенти е по-замазаното(без много оплаквания) протичане с по-ниска температура,почти без болки,подобно на грип,както и по-трудното и продължително лечение.

При децата в кърмаческа и ранна детска възраст протича със слабо повишена температура, ненаддаване на тегло,повръщане,редки изхождания,отпадналост,коремна болка и неспокойствие, а при новородени към тези симптоми могат да се добавят-намаление на теглото,възбуда,гърчове, сивкавост и бледост, персистиращо жълто оцветяване на кожата след раждането повече от 20 дни, подуване на корема и фонтанелата.

При по-големите деца над четиригодишна възраст има болка в кръста и корема,често уриниране, щипене и парене при уриниране,висока температура, запек или диарични изхождания, безапетитие, главоболие което в някои случаи може да имитира Менингит (възпаление на мозъчните обвивки) и поява на нощно напикаване след като преди това детето е престанало да се напикава.

Острият пиелонефрит може да протече безсимптомно (без наличие на специфични оплаквания) примерно само с отпадналост,безапетитие и бледост на кожата.

При Рецидивиращият (повтарящ се) пиелонефрит става въпрос за редуване на остри заболявания, но всеки път с различен причинител и липса на оплаквания в периода между заболяванията.

Хроничния пиелонефрит протича с разнообразни оплаквания-обща слабост,невисока температура, бледост,болки или неприятни усещания в хълбоците,главоболие,световъртеж,нарушение на съня, високо кръвно налягане и свързана с него болка в гърдите,бледост на кожата дължаща се на анемия (намаление на хемоглобина в кръвта),рядко-често уриниране и щипене и парене при уриниране.

Диагноза (установяване на заболяването)

При стандартните лабораторни изследвания се установява намаление на хемоглобина (анемия), висока СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите-червените кръвни телца),установяване на гной в урината (левкоцитурия),бактерии (бактериурия) и кръв (хематурия),белтък в урината (протеинурия),намалена концентрационна способност на бъбреците. При установяване на висок брой левкоцити (бели кръвни телца) в кръвта –левкоцитоза е наложително да се помисли за едно усложнение на острия пиелонефрит-Паранефритичен абсцес (кухина изпълнена с гной в близост до бъбрека).

Особено важно е изследването УРОКУЛТУРА-установяване на инфекциозния причинител на бъбречната инфекция,като рутинно след това микробиологичната лаборатория провежда второ изследване- Антибиотикограма при което се установява кои антибиотици са най-ефективни спрямо установения инфекциозен причинител.

Особено полезно изследване за установяване на Пиелонефрита е УЗД (ултразвукова диагностика, ехография,видеозон) на бъбреците,което е много информативно при инфекциозни изменения на бъбреците,бъбречното легенче и пикочния мехур.

При диагнозата на пиелонефрита сериозна помощ оказват изследванията бъбречен клирънс и радиоизотопни изследвания и венозната урография (цветна снимка).

Усложнения на хроничния пиелонефрит

Най опасното усложнение на хроничния пиелонефрит е Хроничната бъбречна недостатъчност- състояние заплашващо живота и изискващо периодично пречистване на кръвта на всеки 2 дни (хемодиализа).

Други усложнения на хроничния пиелонефрит са:

- Високо кръвно налягане (вторична хипертония) чието лечение изисква комплексен подход.

- Анемия (намаление на хемоглобина в кръвта).

- Уросепсис (отравяне на кръвта с бъбречен произход).

- Нефросклероза (сбръчкване на бъбреците),амилоидоза и др…

  

Лечение

Основните цели при лечение на Острият пиелонефрит са:

-ранно поставяне на диагнозата и съответно ранно започване на лечението.

-отстраняване на предразполагащите фактори (доколкото е възможно):повишен прием на течности и намаляване на водните загуби при повръщане,лечение на бъбречнокаменната болест и др...

-агресивно и мощно лечение с антибиотици (за предпочитане според резулататите от антибиотикограмата) от следните групи:аминогликозиди (амикацин, тобрамицин,гентамицин),беталактами (ампицилин,амоксицилин,азлоцилин,пиперацилин,карбеницилин, цефалотин,цафазолин,цефалексин, зинацеф,роцефин…),хинолони (ципрофлоксацин,пефлоксацин…),макролиди,полимиксини и др.

-лечение и предотвратяване на рецидивите (след успешно лечение,лигавицата на пикочните пътища много лесно се поддава на ново инфектиране в следващите няколко седмици което изисква продължително лечение) което става с т.н. Химиотерапевтици-нелидикс,бисептол,5-нитрокс.

-повишаване на имунната защита на организма посредством приемане на витамини,пълноценна храна,имуностимулатори (уростим-лекарство с принцип на действие като на ваксините).

Лечението на Хроничния пиелонефрит е трудно и комплексно и включва мерки както за борба с инфекциозния причинител (в продължение на месеци и години),тъй и лечение на анемията, високото кръвно налягане,мерки за запазване на бъбречната фукция и др. Особено важно е отстраняване на предразполагащите фактори.

За Framar.bg:

3.2, 5 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ПУБЛИКАЦИЯТА