Какво предизвиква образуването на възли по щитовидната жлеза?

  Щитовидната жлеза е една от най-важните ендокринни жлези.

  Заболяванията й са в пряка зависимост от поддържането на прецизен хормонален баланс. За съжаление през последните години тези заболявания се увеличават и се срещат вече и сред хора в по-млада възраст. Това се обяснява с влошената екологична среда, начина на хранене и живот и стреса.

   Едно от най-разпространените щитовидни заболявания е т.нар. гуша (увеличение на щитовидната жлеза), при което може да се развият един или повече възли в нея. С напредване на възрастта това се среща сравнително често. Тези солидни или изпълнени с течност “бучки” са доброкачествени (около 75% от случаите с множество възли). Злокачествени процеси се наблюдават в около 3 до 8 процента.

   Според някои източници единичните възли дегенерират злокачествено в от 6 до 30% от случаите, а множествените от 0,6% до 12%. Причините за появата им не са напълно изяснени. Важно място заема недостигът на йод в храната или недоброто му усвояване от организма. Необходимото количество се набавя 60% от храна с растителен и 30% от храна с животински произход. Потребността от този елемент за едно денонощие е около 100 - 200 мг. Недостигът му в някои предимно планински райони води до появата на т.нар. ендемична гуша.

   Смята се също, че недостатъчният прием на белтъчна храна, прием на храни с т.нар естествени струмигени (зеле, цвекло), употребата на медикаменти, съдържащи литий и сулфанилурейни препарати влияят за появата на възли. Роля за това имат също и тютюнопушенето, хроничните инфекции, прекарани предишни възпалителни заболявания на щитовидната жлеза (тиреоидити), полът (възли се срещат по-често при жените).

   Замърсяването на околната среда с химически съединения, съдържащи нитрати, фенолови, тиоцианиди и петролни деривати, повишаването на радиационния фон, водят също до по-висока заболеваемост. Не е за пренебрегване и фамилната наследственост.

   При повече от пациентите с възли на щитовидната жлеза функцията й не е нарушена и липсват характерни оплаквания.Установяването на възлите често става случайно при рутинен медицински преглед. При по-големи размери на възела той може да бъде видим.

   Появата на симптоми като: затруднения при преглъщане и дишане, спадане на гласа и увеличение на шийните лимфни възли обикновено е характерна при наличието на възли с големина над 3 см, а в някои случаи може да се подозира и развитието на злокачествен процес. Някои от възлите произвеждат прекалено много тироксин - хормон, отделян от щитовидната жлеза. Това води до повишена функция на жлезата и може да причини ускорен и неравномерен пулс, необяснима умора и намаление на телесното тегло, нервност и повишено изпотяване. Важна роля при диагностицирането заема ехографското изследване.

   То определя с точност техния брой и размер, но не може със сигурност да отличи доброкачествените от злокачествените. Смята се, че възел с размер под един сантиметър рядко се напипва и в много редки случаи е злокачествен. Кистите обикновено също са доброкачествени. Ехографското изследване се препоръчва и при проследяване на възли, за които е взето решение да не се оперират. То може да даде важна информация за рецидив на злокачествено образувание. Друг метод е тънкоиглена аспирационна биопсия (ТАБ), който се използва най-вече за диференциране на злокачествени от доброкачествени възли.

   По принцип лечението на възлите на щитовидната жлеза е хирургично. В останалите случаи се налага периодично наблюдение от лекар ендокринолог, съчетано с хормонален, ехографски и ТАБ контрол.

Д-р Ангелина Цветанова, началник на отделение в Клиниката по ендокринология към ВМА