Начало Здравна медиа Научни публикации Костни промени по време на менопаузата

Костни промени по време на менопаузата

Костни промени по време на менопаузата - изображение

Климактериумът е естествен период от живота на всяка жена. През този период, в следствие на намаляване и отпадане на секрецията на женските полови хормони жената губи способността си да зачева и да дарява живот. Той протича през три фази- предменопауза, менопауза и следменопауза, която продължава до края на живота.

Продължителността на този преход е индивидуална, но обикновено надхвърля десет години. Нормално климактериума започва около 50 годишна възраст. За ранен климактериум се говори, когато той настъпва преди 45 години. Трябва да се имат предвид и обстоятелства /оперативни намеси, лъчелечение, антихормонално лечение и др./, в следствие на които климактериума може да настъпи и много по- рано. Известно е, че женските полови хормони /естроген и прогестерон/ взимат участие в цялостната обмяна на организма и в дейността на централната нервна система. При намаляване и отпадане на тяхното отделяне настъпват различни прояви /разреждане и отпадане на менструалния цикъл, топли вълни, сърдечно- съдова нестабилност, емоционална лабилност/, които са естествени по своя произход, но неприятни по своя характер, за жената през този период от нейния живот. От медицинска гледна точка е ясно и това, че тогава настъпва и ускоряване на процесите на остаряване на тялото като атеросклерозата на кръвоносните съдове, намаляване на имунната защита, промяна в обмяната веществата в това число и на костната тъкан. Именно промените в костите през климактериума са обект на моята специалност.

Костната тъкан се променя чрез два едновременно протичащи процеса- костно изграждане и костна резорбция /разграждане/. Когато преобладава процеса на костно изграждане настъпва увеличаване на костната маса и обратно- при преобладаване на костното разграждане костната маса на тялото намалява. След раждането, човешкият скелет преминава през етап на натрупване на костна маса, който продължава до към 20- 25 год. възраст, защото през този период от време процесът на изграждане на костта преобладава.

Тогава обикновено се постига и т.н. пикова /върхова/ костна маса, която както ще видим понататък е от съществено значение за развитие на промените в костната плътност през климактериума. След този период на натрупване, костите ни започват да намаляват своята плътност до края на живота ни. Тогава костното изграждане и разграждане са в относително равновесие с известно преобладаване на костното разграждане. Процесът е много бавен във времето и е в пряка, непосредствена връзка с това как се храним, колко сме активни физически, дали злоупотребяваме с алкохол , кафе и тютюн, дали боледуваме от хронични заболявания, дали се налага да приемаме определен вид медикамени.

Процесът е еднакъв за индивидите и от двата пола. При жените обаче, след като навлязат в периода на климактериума процесът на загуба на костна маса придобива лавинообразен ход. Естествено възниква въпроса ЗАЩО? Отговорът е следният: естрогенът е хормон, който естествено подтиска костното разграждане. През периода на менопаузата, с намаляване и спиране на неговата секреция този подтискащ ефект върху костното разграждане изчезва, в следствие на което процесът на костно изграждане започва да изостава.

Доказано е, че след навлизането в климактериума жената започва да губи от 2-5 % годишно от своята костна маса, което означава, че около 75 годишна възраст, загубата при една немалобройна група жени възлиза на 30- 40 % от костната маса преди менопаузата. Това състояние на значително намаляване на костната плътност се нарича ОСТЕОПОРОЗА /от старогръцки osteon- кост и poros- пора/. Самата остеопороза в по- голямата част от случаите не би трябвало да се счита за болест, защото е следствие от естествения процес на напредване на възрастта. Дори най- често не дава никакви субективни оплаквания. Затова Световната Здравна Организация я нарече тихата пандемия. Тиха- защото протича безсимптомно и пандемия- защото обхваща всички жени в климактериум в целия свят. Основния здравословен проблем, който предизвиква остеопорозата в национален, а и в световен мащаб е многократно повишаване на риска от счупване на кост, спонтанно или при незначителна по своята сила травма. Това води след себе си до повишена болестност и повишена смъртност при жените с остеопороза, както до и повишени здравни финансови разходи. Този повишен фрактурен риск с неговите здравни и финансови последствия, както за индивида, така и за обществото е главната причина през последните 2 десетилетия остеопорозата да бъде обект на особено внимание на медицинската наука и практика.

Автор: д-р Иван Казмин

За Framar.bg:

4.0, 5 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С ПУБЛИКАЦИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ ПУБЛИКАЦИЯТА