Лапароскопската холецистектомия през единичен разрез позволява операция на жлъчка без нито един видим белег

Жлъчно-каменната болест е заболяване, при което се образуват камъни в жлъчната система. Обикновено се засяга жлъчният мехур. Жлъчно-каменната болест е едно от най-често срещаните заболявания в хиругичната практика напоследък.

Симптомите на жлъчно-каменната болест са тежест и спорадична болка в горната част на корема или в дясното подребрие, преминаваща понякога към дясното рамо. Болката често започва след хранене, описва се като силна и тъпа. Тя продължава от 1 до 5 часа, като  има едно характерно засилване в продължение на 10-20 мин, след което постепенно отслабва. Болката при жлъчно-каменната болест е коликообразна, на тласъци и понякога доста продължителна. Оплакванията често са придружени с гадене и повръщане, но не се облекчават след повръщане или изхождане.
За поставяне на диагноза жлъчно-каменна болест се използват следните изследвания:

• Лабораторни - ПКК (пълна кръвна картина); чернодробни ензими и билирубини; амилаза, липаза:
• Образни изследвания - рентген на корем и ултразвук (ехография):
• При суспекция или налични усложнения в употреба влизат и - КТ, МР, Ендоскопска ехография, Лапароскопска ехография, Сцинтиграфия, ЕРХПГ - ендоскопска ретроградна холангио-панкреатография (ERCP), Перткутанна трансхепатална холангиография (PTC).

Лечението на жлъчно-каменна болест зависи от стадия на заболяването, в който болестта е диагностицирана

• Консервативното /медикаментозно/ премахване на камъни от жлъчната система, се прилага в изключително редки случаи, главно при асимптомните форми, само при строго селектирани болни и е свързано с много условности. Използва се перорална терапия с жлъчни соли (урсодеоксихолева киселина).
• Основното лечение е хирургичното, което включва холецистектомия - премахване на жлъчния мехур при асимтомните и симптоматичните случаи.
• Премахването на жлъчния мехур бива конвенционална (отворена) холецистектомия и лапароскопска (безкръвна) холецистектомия. Първата лапароскопска холецистектомия е извършена от д-р Ерих Мюе през 1985, като от 90-те година на 20-и век процедурата е стандартизирана и се е превърнала в "Златен стандарт" при лечението на Жлъчно-каменна болест.

Нестихващият стремеж на хирургичното изкуство за минимизиране на хирургичната травма, както и на белега от операцията, през 90-те години води до появата на хирургия, която ползва естествените отвори на човешкото тяло - уста, анус, влагалище, уретра. Естествено и логично продължение на тази идея е използването на пъпния отвор като метод за достъп до коремните органи при лапароскопската абдоминална хирургия.

Лапароскопската холецистектомия през единичен разрез като начин за лечение на жлъчно-каменната болест

Лапароскопската холецистектомия през единичен разрез (SILC - single-incision laparoscopic cholecysectomy) представлява относително нова хирургична техника. За първи път процедурата е описана 1997, но добива широка популярност доста по-късно.

1. Отворена холецистектомия
2. Лапароскопска холецистектомия
3. Лапароскопската холецистектомия през единичен разрез

Ползите от SILC спрямо стандартната лапароскопска холецистектомия (която ползва 3 или 4 порта за достъп) са

• минимизиране на болката следоперативно
• намалява се необходимостта от наркотични и ненаркотични болкоуспокояващи в следоперативния период
• по-добрите козметични резултати -  минимален или липсващ белег.

SILC се извършва с малък кожен разрез около или през пъпа и чрез поставяне на няколко стандартни лапароскопски троакари или само на един специален порт.

В повечето случаи е необходимо с помощта на специална дълга права игла да се прошие жлъчният мехур, за да се създаде необходимото оперативно поле. Жлъчният мехур става като "кукла на конци" - "puppeteer technique".
Обемът на оперативната интервенция не се различава по никакъв начин от стандартна лапароскопска холецисектомия. Идентифицират се хранещият съд и каналчето на жлъчния мехур, клипсират със специални инструменти и се прерязват.

Жлъчният мехур се поставя в специална торбичка и се премахва от корема през пъпния отвор. Послойно в обратен ред се зашиват тъканите.

Снимки след операция на жлъчно-каменна болест

Екипът на отделението по миниинвазивна хирургия на МБАЛ "Вита" стандартно при тази операция използва достъп до корема през самия пъп. Пъпът сам по себе си представлява цикатрикс (първият белег на човека) и следоперативните козметични резултати са изключителни и говорят сами за себе си чрез следващите снимки:

Оперирана пациентка на втория ден след операцията:

Оперирана пациентка една седмица след операцията:



Оперирана пациентка един месец след операцията:

Новият метод на хирургично лечение, който се прилага във ВИТА, е без допълнителни рискове в сравнение на класическата отворена операция, но е с несравнимо по-добър козметичен ефект за пациента. Това е подходящ метод за всички, които искат да бъдат красиви дори след операция, която решава проблемите им с Жлъчно-каменната болест.

Операциите се извършват в Отделението по обща, коремна и лапароскопска хирургия на МБАЛ „Вита” от висококвалифицираните хирурзи д-р Емил Костадинов и д-р Спас Иванов.