Легионерската болест, на чиято драматична поява Боб Дилън посвети песен

Има истории в света на медицината, които са като сюжет на научнофантастичен филм. Което не им пречи да са истина. Случаят на откриването на легионерската болест и нейния причинител е един от тях. Всичко започва през два почивни дни през юли 1976 г., предназначени за празнуване и посветени на 200 години от създаването на САЩ. Горещият празничен ден скоро ще се превърне в истинска трагедия.

› Историята
› Хотелът
› До какво води инфекцията
› Бактериите Legionella
› Легионерската болест по света
› Легионерската болест в България и Европа
› Болестта е лечима
› Дезинфекция с хлор
› Имунитет
› Най-големите огнища на легионерска болест
› Други огнища

Историята

Всичко започва в един горещ уикенд на юли 1976 г., когато членовете на Американския легион се събират на конференция в хотел „Bellevue Stratford“ във Филаделфия, САЩ, за да отпразнуват двестагодишнината от основаването на страната. Всичко върви по план и събитието се очертава като изключително бляскаво и успешно. Прибирайки се у дома след приключването му обаче, част от участниците изпитват неразположение – оплакват се от главоболие, болки в гърдите, треска и затруднено дишане. Д-р Ърнест Кембъл, лекар от Блумсбърг, окръг Колумбия, е първият, който забелязва модел в избухването на болестта, след като открива, че трима от неговите пациенти със сходни симптоми са присъствали на конференцията. Разболяват се общо 221 души, а 34 от тях губят живота си.

Членовете на Американския легион са в абсолютен стрес. Те скърбят за приятелите си, оцелели във военно време, за да се разболеят, празнувайки наследството на родината си. Но каква е причината за тази драма? Биотерористична атака, нечестна игра, саботаж? Дали е инфекциозен микроорганизъм или токсин? Цялото общество е обезпокоено и очаква отговори и обяснения от властите.

Подозренията за саботаж бързо отпадат и специалистите от Центъра за контрол на заболяванията (CDC) в Атланта, Джорджия, се надпреварват с времето, за да установят инфекциозният агент, разпалил огнището.
В знак на уважение и благодарност към делото им, през август 1976 г. списание „TIME“ излиза със статия, озаглавена: „Детективи на болести: Проследяване на убиеца от Филаделфия“.

Пет месеца по-късно, през януари 1977 г., на страниците му се появява дългоочакваната новина: „Намерен: Може би това е убиецът от Филаделфия“. Публикацията съобщава за успеха на д-р Джоузеф Макдейд и неговите колеги от CDC в идентифицирането на виновника – непозната до момента бактерия с форма на пръчица. По-късно тя е наречена Legionella pneumophila, заболяването вече носи името легионерска болест.

Междувременно случилото се намира място в творчеството на Боб Дилън, който няма как да остане безразличен към вълната от объркване, притеснения и конспиративни теории, разтърсила Америка. Думите идват сами:

Тук е мястото да припомним, че освен множеството отличия, които получава по време на продължителната си кариера (Грами, Златен глобус, Оскар, включване в Залата на славата на рокендрола), Боб Дилън е удостоен и с Нобелова награда за литература през 2016 г.

Хотелът

Хотел „Bellevue Stratford“ във Филаделфия така и не се възстановява от трагедията.

През ноември 1976 г. хотел „Bellevue-Stratford“, мястото, белязано от драматичните събития през изминалото лято, е затворен. Вратите му са отворени през септември 1979 г. след ремонти и смяна на собствеността. Въпреки положените усилия обаче той така и не успява да се възстанови от бедствието. Окончателно престава да съществува в първоначалния си вид през 1986 г.

С днешна дата е лесно да обясним случилото се в него през юли 1976 г. Сега знаем, че Legionella pneumophila вирее в топла вода и се разпространява чрез водни капчици. Месец юли е горещ в град Филаделфия и хотел „Bellevue Stratford“ предлагал климатизирани стаи за комфорта на своите гости.

За съжаление, охладителните кули са идеалното място за размножаване на Legionella pneumophila, а разпространението в хотела било улеснено от климатичната система. В онези дни нищо от това не е било известно. В края на текста са представени най-големите огнища на легионерска болест към днешна дата.

До какво води инфекцията?

Повечето инфекции са безсимптомни. Легионелозата е по-широкият термин за всяко заболяване, причинено от бактерията Legionella. Легионелозата варира по тежест от леко и самоограничаващо се фебрилно заболяване с грипоподобни признаци (треска Понтиак) до сериозна и понякога фатална форма на пневмония (Легионерска болест).

Преобладаващите симптоми при треска Понтиак са неразположение, миалгия, повишена температура, втрисане и главоболие.

Необходимо е само симптоматично лечение. Възстановяването настъпва в рамките на една седмица.

Инкубационният период на легионерската болест от 2 до 10 дни, но може да достигне до 16 дни. Нелекуваната легионерска болест обикновено се влошава през първата седмица. Смъртта настъпва от прогресираща пневмония с дихателна недостатъчност и/или шок и полиорганна недостатъчност.

Вероятността от заболяване зависи от концентрациите на бактериите Legionella във водоизточника, производството и разпространението на аерозоли, фактори на гостоприемника, като възраст (над 50 години) и предшестващи здравословни проблеми (диабет, хронично белодробно или бъбречно заболяване), както и вирулентността на конкретния щам Legionella. Тютюнопушене, напреднала възраст и продължаващата имуносупресивна терапия са водещи рискови фактори за прогресия на легионелозата към легионерска болест.

Бактериите Legionella

Бактериите Legionella не се предават директно от човек на човек. Legionella pneumophila, най-честата причина за случаите на легионерска болест, се открива в естествени сладководни басейни (напр. езера, реки, потоци и горещи извори) или в изкуствени водни резервоари (напр. охладителни кули, резервоари за съхранение на вода, системи за топла вода, спа центрове, изпарителни кондензатори, декоративни фонтани и други водни съоръжения). Други видове, включително Legionella longbeachae, могат да бъдат открити в почвени смеси.

 Заразяването става чрез вдишване на бактериите от водни капчици във въздуха (аерозоли) или почва. Източник на тези водни капчици са охладителни кули на климатици, системи за топла и студена вода, душове, овлажнители и джакузита, хидромасажни вани.

Към днешна дата няма съобщения за директно предаване на инфекцията от човек на човек.

Лоша инфраструктура на водоснабдителната система, недобре поддържани водопроводни системи в помещенията и увеличено инсталиране на нискодебитни водопроводни системи, благоприятстващи растежа на Legionella, са сред ключовите фактори, допринасящи за „изявата“ й.

Легионерската болест по света

Легионерската болест се среща в целия свята. Честотата й варира значително в различните точки на света в зависимост от нивото на наблюдение и докладване. В Европа, Австралия и САЩ се откриват около 10–15 случая на милион души население годишно.

От докладваните случаи 75–80% са при хора над 50 години, по-често засегнати са мъжете (60–70% от случаите). Рискови фактори за развитието й са тютюнопушене, напредналата възраст, продължаващата имуносупресивна терапия, хронични респираторни или бъбречни заболявания

Легионерска болест в България и Европа

В България, Legionella pneumophila е изолирана за първи път от термално минерално езеро през 1981 г. Впоследствие е открита и в различни изкуствени водни системи. Първите потвърдени случаи на легионерска болест в нашата страна са регистрирани през декември 2020 г.,

По данни на Европейския Център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC) в периода от 2016 г. до 2019 г. съобщенията за легионерска болест в страните на ЕС/ЕИП са се увеличавали ежегодно, от 1,4 на 100 000 души население през 2016 г. до 2,2 през 2019 г. В четири държави (Франция, Германия, Италия и Испания) са документирани по-голямата част от обявените случаи (72%). От 6 299 случая с известен изход, 551 (9%) са били описани като фатални.

Процентът на известяване варира от по-малко от 1,0 случай на 100 000 души население в осем държави (България, Финландия, Гърция, Ирландия, Литва, Норвегия, Полша, Румъния) до 3,0 или повече случая на 100 000 души население в три държави (Дания, Малта и Словения.

Броят на докладваните случаи е намалял през 2020 г. в сравнение с 2019 г., което най-вероятно е свързано с пандемията от COVID-19.

Болестта е лечима

Легионерската болест обикновено е лечимо заболяване, особено когато е открита и лекувана рано.

Антибиотичната резистентност при Legionella все още не е широко разпространен проблем, но тя е наблюдавана при някои клинични и екологични изолати и е обект на сериозно проследяване. Съобщено е за устойчивост към макролиди (като азитромицин) и флуорохинолони (като ципрофлоксацин), макар и често в лабораторни условия. Механизмите на бягство на бактериите от въздействието на антибиотиците включват промени във външната им мембрана и наличие на т.нар. ефлуксни помпи, които изтласкват навън лекарството.

Ваксина срещу легионерската болест не е създадена.

Дезинфекция с хлор

Работи ли дезенфекцията с хлор срещу Legionella е важен въпрос. Дезинфекцията с хлор може ефективно да инактивира бактериите Legionella. Хлорът, особено хипохлористата киселина, уврежда клетъчните стени на тези бактерии и нарушава метаболизма им, което води до тяхната гибел.

Ефективността на този подход обаче може да бъде повлияна от фактори като концентрация на хлор, време на контакт и наличието на биофилми или амеби, които могат да защитят бактериите.

Термичната дезинфекция е ефективна при температура над 60 градуса по Целзий.

Имунитет

Точната продължителност, която човешкият организъм развива след инфекция с Legionella не е известна.

Макар и редки, познати са случаи на повторна легионерска болест.

Най-големите огнища на легионерска болест

• Мурсия, Испания - 2001: включва 800 предполагаеми случая, като 449 от тях са потвърдени. Това го прави най-голямото регистрирано огнище на легионерска болест до момента. Проследено е до охладителните кули в градска болница.
• Жешов, Полша - 2023: Потвърдени са 166 случая, 23 от тях завършват със смърт. Епидемията най-вероятно е била причинена от замърсени водни системи, по-специално от общинското водоснабдяване в Жешов. Първоначално властите разследват потенциален саботаж, включително евентуално руско участие поради близостта на града до украинската граница и ролята му в разпределението на помощи. Доказателства в подкрепа на „руска връзка“ не са намерени. Епидемията вероятно се е дължала на благоприятни условия за растеж на бактериите във водоснабдителната система, засилена от топлото и влажно време.
• Стафорд, Англия - 1985: През април 1985 г. 175 пациенти са приети в районната болница (болницата Kingsmead Stafford“ с пневмония, 28 от тях умират. Изследванията показват, че става дума за легионерска болест, разкрит е и нейният източник – климатична инсталация в лечебното заведение. Проведено е правителствено разследване, за да се установи как е възникнала инфекцията и защо се е превърнала в най-голямото огнище от легионерска болест във Великобритания.

Заразата е свързана с една малка зона в болницата - амбулаторното отделение. Епидемиологичните проучвания впоследствие разкриват, че представителите на персонала, работещи в цялата зона, снабдявана с чист въздух от въпросната климатична инсталация, са имали антитела срещу болестта. Амбулаторното отделение обаче е уникално с това, че ежедневно се посещава от преходна група податливи към инфекцията хора, идващи да проведат лечение или да съпроводят приятели или роднини.

Други огнища

Има и други огнища, които заслужават внимание и сред тях са:

• Бовенкаспел, Нидерландия (1999):

През 1999 г. огнище на легионерска болест засегна редица посетители на изложение на цветя в Бовенкаспел, Нидерландия. От 77 061 посетители, 188 се разболяват (133 потвърдени и 55 вероятни случая). Огнището показа, че хидромасажните вани може да са сериозен риск за здравето, ако дезинфекцията им не е успешна.

• Бронкс, Ню Йорк (2015):

Докладвани са общо 138 случая, 16 души губят живота си. Това е най-голямото огнище в историята на Ню Йорк. Взети са проби от множество охладителни кули в града. От 55 тествани обекта в 2 е открит щам на Legionella, неразличим от този в 26 изолирани от пациенти проби. Секвенирането на целия му геном и епидемиологичните доказателства сочат, че източникът на заразата е една-единствена охладителна кула, разположена в хотел „Opera House“.

Разигралата се драма разпалва духовете до краен предел. Майкъл Бенджамин, бивш член на Демократическата партия в Асамблеята на щата Ню Йорк, автор на политическа рубрика във вестник и жител на Южен Бронкс, възкликва, че „близо 40 години след първоначалната смъртоносна епидемия от легионерска болест е умопомрачително, че не са въведени правила или разпоредби, за да се предотвратят смъртоносни нови изригвания на болестта“.

След огнището Ню Йорк става първата голяма юрисдикция в САЩ, която предприема регулаторен подход към управлението на охладителните кули, за да предотврати замърсяване с Legionella.

• Португалия (2014):

През ноември 2014 г. близо до Лисабон избухва огнище на легионерска болест. 377 души са заразени с Legionella pneumophila, което води до 14 смъртни случая. Необичайно високите температури през октомври 2014 г. вероятно са изиграли роля в разпространението на бактерията в охладителните кули.