Лечение на акне при синдром на поликистозните яйчници
Лечението на акне при пациентки със синдром на поликистозните яйчници (СПЯ, polycystic ovary syndrome – PCOS, поликистозен овариален синдром)* включва овариална супресия, приложение на антиандрогени и на препарати, подобряващи инсулиновата чувствителност, според статия, публикувана в списание Skin Therapy Letter (1).
PCOS се характеризира с прекомерна продукция на андрогени от яйчниците, липса на овулация и леко увеличен размер на яйчниците, в които се откриват множество периферно разположени малки фоликули, изглеждащи като кисти.
Този синдром се среща при 5-10% от жените в репродуктивна възраст, като често се съпровожда от инсулинова резистентност и инфертилитет. Клиничните изяви включват неправилно менструално кървене поради липсата на овулация и дерматологичните последствия от хиперандрогенемията – хирзутизъм, acne vulgaris и андрогенна алопеция.
Честотата на акнето при жените с PCOS се оценява на 10-34%. Резултатите от по-рано проведени изследвания показаха, че нивата на андрогените са повишени при жените с акне. Смята се, че нивата на андрогените в кожата са по-важни медиатори на акнето, отколкото циркулиращите хормони.
В космения фоликул биоактивността на андрогените отчасти се регулира от 5-alpha редуктазата, която превръща свободния тестостерон в по-активния дихидротестостерон (dihydrotestosterone – DHT).
Експресията на 5-alpha редуктазата се стимулира от повишените нива на андрогени, инсулин и инсулиноподобен растежен фактор, което вероятно допринася за увеличена локална андрогенна биоактивност, водеща до хирзутизъм и акне при жените с PCOS.
Овариална супресия
Най-често използваната форма на овариална супресия е лечението с комбинирани орални контрацептиви (ОК). Те потискат секрецията на гонадотропин и стероидният синтез в яйчниците, понижавайки продукцията на андрогени, което води до подобрение на симптомите на acne vulgaris.
Естрогенната компонента стимулира образуването на свързващия половите хормони глобулин (sex hormone binding globulin – SHBG) от черния дроб, като така намалява бионаличността на серумния тестостерон.
Прогестероновата съставка на ОК може да понижи локалния ефект на андрогените чрез инхибиране на активността на 5-alpha редуктазата в космения фоликул или чрез компетитивно потискане на андрогенния рецептор.
Антиандрогени
Spironolactone е алдостеронов антагонист с антиандрогенни свойства. Той често се използва при лечението на хирзутизъм. Механизмът на действие включва конкуренция с андрогените за техния рецептор, потискане на cytochrome P450, инхибиране на стероидогенезата, както и понижение на активността на 5-alpha редуктазата.
Spironolactone намалява продукцията на себум и се отразява благоприятно върху акнето. Терапевтичната доза при това заболяване е 50-100 mg/ден. Spironolactone може да се комбинира с ОК при жени, при които с тези препарати не се постига задоволителен отговор.
Пациентките, приемащи spironolactone, трябва да използват ефективен метод на контрацепция, за да се избегне феминизирането на мъжкия фетус при непланирана бременност. Приемът на медикамента трябва да се прекъсне три месеца преди забременяване.
Страничните ефекти на spironolactone, когато се използва в препоръчаните за акне дози, са минимални. Понякога могат да се наблюдават полидипсия, полиурия, гадене, главоболие, уморяемост, гастрит.
Въпреки лекия си диуретичен ефект, spironolactone е свързан с потенциална опасност от хиперкалиемия. Пациентките трябва да се съветват да избягват консумацията на храни с високо съдържание на калий.
Flutamide е нестероиден андроген-рецепторен антагонист, показан за лечението на карцином на простатата, но се е оказал ефективен и при лечението на хирзутизъм. Може да се използва при терапия на леко до умерено тежко акне, като трябва да се прилага в ниски дози – 62.5 mg или 125 mg/ден са ефективни.
Комбинирането на ОК с flutamide води до по-добър успех от лечението, в сравнение с използването само на flutamide. Потенциалът за хепатотоксичност ограничава употребата на този медикамент, но не са описани случаи на фатално чернодробно увреждане при лечение с дози <500 mg/ден. Препоръките за бременност и контрацепция са същите, както при spironolactone.
Като инхибитор на 5-alpha редуктазата, finasteride често се използва при лечението на заболявания на простатата, а също и при хирзутизъм. Ефикасността на този медикамент при лечението на акне при жени с повишени нива на андрогени не е оценена. В едно проучване finasteride е довел до подобрение на симптомите на акне, но в по-малка степен, отколкото flutamide.
По-малката ефективност на finasteride при акне може да се обясни с по-ниската степен на редукция на активността на 5-alpha редуктазата тип 1, която е доминиращата форма на ензима в мастните жлези.
Препаратите, които подобряват инсулиновата чувствителност, като metformin, се прилагат при жените с PCOS за намаление на продукцията на андрогени чрез понижение на хиперинсулинемията. Metformin е показан за лечение на диабет тип 2, но приложението му при PCOS не е одобрено.
Резултатите от едно изследване, включващо пациентки с леко акне, показват подобрение на симптомите след 12 месеца на терапия с metformin 1500 mg/ден. (ЗВ)
Използван източник:
1. Chuan S., Chang R. Polycystic ovary syndrome and acne. Skin Therapy Letter. 2010;15(10):1-4 http://www.skintherapyletter.com
Коментари към Лечение на акне при синдром на поликистозните яйчници