Може ли спастичният колит да е причина за нередовна дефекация?

  Нередовната дефекация е един от най-честите симптоми, каращи пациента да се обърне към гастроентеролог. Тя може да бъде проява както на “безобидни” нарушения на чревната моторика, влошаващи единствено качеството на живот, така и на редица сериозни заболявания, изискващи своевременна лекарска намеса.

   За констипация (запек) се говори тогава, когато изхожданията са под 3 за седмица, изпражненията са твърди или на бучки, дефекацията е съпроводена с напъни и чувство за недоизхождане, усещане за “запушване”, необходимост от мануална помощ през повечето случаи за последните 6 месеца.

   Неправилно е за запек да се приема липсата на всекиднево изхождане. Нормалната честота на дефекация варира между 3 пъти дневно и 3 пъти седмично.

   Констипацията засяга между 4 и 25% от хората в съвременните общества. Най-често страдат жени, деца и пациенти в напреднала възраст. В повечето случаи тя е лека и се преодолява лесно с корекция на хранителния режим - прием на повече течности, фибри, подобряване на двигателната активност, добавяне на лаксативи. Ако пациентите не съобщават за други коремни оплаквания, най-вероятно става въпрос за функционална констипация, която при млади хора не буди съмнения за сериозно заболяване и рядко налага допълнителни изследвания, особено при голяма давност на оплакванията.

   В повечето случаи запекът се съчетава с коремен дискомфорт, болки, свързани с изхожданията по голяма нужда, подуване на корема, газове. Това са симптоми на т.нар. синдром на дразнимо черво, назоваван в миналото спастичен колит. Заболяването се числи към голямата група функционални гастроинтестинални нарушения и често пъти трудно се поддава на лечение - необходима е промяна в стила на живот и корекция в диетата, добавяне на лаксативи, спазмолитици, понякога и антидепресанти.

   Затруднената дефекация може да бъде израз и на анатомични особености на дебелото черво, вродено по-дълго дебело черво (долихоколон), вродени или придобити нарушения в моторните и секреторните му функции, диетични, хигиенни навици и редица други.

   Подобен вид оплаквания могат да бъдат проява и на други заболявания на храносмилателната система, изискващи допълнителни изследвания. Новопоявилият се запек задължително налага допълнително уточняване - това може да бъде първа изява на рак на дебелото черво или ректума. Наличието на т.нар. алармиращи симптоми - кървене, анемия, нощни оплаквания практически изключват диагнозата спастичен колит. Необходим е преглед от специалист и допълнителни изследвания - кръвна картина, абдоминален ултразвук и долна ендоскопия. На ендоскопско изследване задължително подлежат всички на възраст над 45 години с новопоявили се оплаквания от смяна в ритъма на дефекация, фамилно обременени за полипи и рак на дебелото черво, пациетни с алармиращи симптоми.

   Констипацията може да бъде симптом на редица заболявания извън храносмилателната система - ендокринни, системни, неврологични, психични, хронични интоксикации, както и страничен ефект на много медикаменти - опиати, антихипертензивни, калциеви антагонисти, нестероидни противовъзпалителни средства, антиконвулсанти и др.

   В заключение всеки пациент с нередовна дефекация трябва да бъде внимателно оценен, имайки предвид възрастта, давността на оплакванията, наличието на други симптоми, фамилни обременености, прием на медикаменти, вредности и др. Диагнозата спастичен колит или дразним колон се поставя само след задълбочен преглед и провеждане на определен обем изследвания, различни за отделните групи пациенти.

Д-р Петко Карагьозов, Клиника по гастроентерология и хепатология на ВМА