Заболяването хетерохромия - различното оцветяване на очите

Различното оцветяване на ириса на двете очи, известно като хетерохромия, може да бъде вродено или придобито състояние. Вродената хетерохромия представлява нееднакво оцветяване на двата ириса или на отделни сектори на един и същи ирис. Когато става въпрос за двата ириса, то единият е с по-светъл цвят от другия. Съчетанието му с хроничен циклит с преципитати и с катаракта при спокойно око се нарича хетерохромия на Фукс. 
За първи път е описан през 1906 г. от Фукс. Представлява хроничен, едностранен, награнуломатозен иридоциклит, характеризиращ се с ирисова хетерохромия (различен цвят на двата ириса). Този тип увеит по-често засяга по-светли очи, развива се предимно при млади хора, като очните симптоми са минимални, протича без болка, без зачервяване, не се съпровожда от системно заболяване.

Това е рядко срещано заболяване в офталмологичната практика. Болестността при него е около 1,3%.
Боледуват хора между 20 и 60 години, като най-голяма е честотата му около 40-годишна възраст. Няма връзка с етническа и расова принадлежност. Заболеваемостта е еднаква при двата пола.

Заболяването най-често протича леко, с минимални симптоми и може да бъде открито при случаен преглед. Класическата триада от симптоми включва: хетерохромия, катаракта и роговични преципитати. Никога не се наблюдават задни синехии, наличието им говори в полза на друга диагноза. Фуксовият иридоциклит има хроничен ход на протичане с продължителност години. Най-честите усложнения са катарактата и глаукомата. Лечението се състои в прилагането на топикални кортикостероиди. При значителна опацификация на стъкловидното тяло, когато кортикостероидите са неефективни, се извършва витректомия. При развила се вече комплицирана катаракта се извършва отстраняване на помътнялата леща. Лечението се води от специалист офталмолог.

Това заболяване се унаследява автозомно-доминантно и се развива в по-светлото око. Често се наблюдава и при синдрома на Клод Бернар-Хорнер и се свързва със засягане на шийния симпатикус.
Тук трябва да се спомене и албинизмът, който е вродено смущение в пигментацията на съдовата обвивка на окото. При него ирисът е сив с червеникав оттенък. Често се съчетава и с други вродени аномалии.

Основни видове хетерохромия

• Обикновена хетерохромия. При това състояние обстойният очен и общ преглед не установяват очни или системни заболявания. Различното оцветяване на ирисите на двете очи или на част от него на едното око може да се дължи на дефекти във вътреутробното развитие. Състоянието може да се унаследява и има вероятност детето ви да е с различен цвят на очите.
• Хетерохромия при синдрома на Хорнер, който се характеризира с лека птоза (смъкване на клепача), миоза (тясна зеница) и енофталм (окото изглежда леко хлътнало в орбитата). Ирисът на засегнатото око е по-светъл. Това състояние може да се наблюдава скоро след раждането и да е свързано например с родова травма, а може и да се появи по-късно при травми и болестни процеси, които засягат симпатиковия нерв от съответната страна на по-светлия ирис. Не се унаследява от поколението.
• Хетерохромия при иридоциклит на Фукс. Това е възпалително заболяване на окото, което може да протича безсимптомно или пациентите да се оплакват от замъглено зрение на едното око. Ирисът на засегнатото око изглежда по-светъл поради атрофия на структурата му, а при очен преглед могат да се установят белези на вътреочно възпаление. При тези пациенти се налагат редовни контролни прегледи и лечение от офталмолог, защото могат да се развият вторична глаукома и патологична катаракта (вътреочно перде). През последните години се приема, че заболяването се причинява от вируса на рубеолата. Хетерохромията в тези случаи е придобита и не се унаследява.
• Хетерохромия, свързана със системни заболяваниякато синдром на Варденбург, който освен с различен цвят на очите се характеризира с промени в клепачите, носа и веждите.
• Хетерохромия, свързана с други очни състояния: повишена пигментация на увеята (средната обвивка на окото), тип бенка, засегнатият ирис е много по-тъмен от другия. Състоянието е вродено, пигментацията може да нарасне по интензитет през пубертета, а при жените и по време на бременността. В окото с по-тъмния ирис може да се развие вторична глаукома. Наложителни са редовни контролни прегледи при офталмолог. При някои очни тумори или при разсейки в окото от тумори, засягащи други органи, може да има промяна в цвета на ириса на очите.
• След травма на окото с метално чуждо тяло и задържане на железни частицив окото може да се развие така наречената сидероза и халкоза (при медни частици). При това състояние ирисът на засегнатото око става по-светъл, а ако не се предприеме спешно лечение, има опасност от загуба на зрението.
• След тъпа очна травма и задържанена кръв в предната камера на окото може да се отложатжелезни продукти от хемоглобина на кръвта върху ириса на окото и цветът му да изглежда ръждив в сравнение с другото.