Познатата непозната бяла микстура

Прилага се в дерматологичната практика, при кожни възпаления, съчетани със сърбеж. Може да се прилага и при ухапвания от инсекти. Подходяща е за кърмачета и малки деца. Преди употреба се разбърква енергично, за да се хомогенизира.

Нанася се с чиста ръка на болното място. Пази се околната здрава кожа, тъй като тя се изсушава от микстурата и може да се обели, особено при светла кожа. Бялата микстура представлява комбинация от цинков оксид, талк, глицерин и варова вода. Цинкът и талкът ограничават възпалението.

Глицеринът осигурява проникването на двете съставки в дълбочина на кожата. Варовата вода е богата на калций, който засилва ефекта на цинка. Ето защо тя в никакъв случай не трябва да се заменя с дестилирана. От изключително значение за оптималния терапевтичен ефект е приготвянето на микстурата.

Критерий, че тя е качествено хомогенна, е специфичното "пляскане", което се чува в края на приготвянето й. В противен случай се намалява с голям процент нейното проникване в епидермиса, което ограничава терапевтичните й свойства. Ето защо дерматолозите винаги предпочитат бялата микстура да бъде приготвена своевременно в аптека. При наличие на силен сърбеж към микстурата се прибавя ментол.

Последният е противопоказен при деца под 4 години, тъй като в редки случаи може да доведе до рефлекторно подтискане на дишането. При много силен сърбеж, освен ментол се включва и анестезин. Ментолът и анестезинът взаимно потенцират противосърбежните си качества. Ако кожното възпаление е съчетано с пъпки с бели връхчета (наличие на стафилококи), към бялата микстура се включва и хлороцид.

Цитираната микстура се съхранява в хладилник. Като клиничен фармацевт ми прави впечатление, че микстурата рядко се предписва. Явно не се познават нейните терапевтични качества. Затова реших да подсетя клиницистите за възможностите й. Изключително ценно качество на микстурата е, че тя не води до алергизиране. Това е особено важно за алергичните пациенти, при които кожните проблеми, съчетани със сърбеж, са често явление.

Автор: Иван Узунов, магистър-фармацевт

За Framar.bg: Вестник "Зов за истина", гр. Враца