Предпоставка ли е материалът на вътреочните лещи за по-висока честота на опацификация на задната лещена капсула

Вътреочните лещи са изкуствени полимерни импланти, които се имплантират след екстракцията на катаракта (вътрешно перде). Обект на настоящето изложение са двата основни типа (от гледна точка на материала) лещи, които се използват след факоемулсификация (най-често използваната съвременна процедура за екстракция на катаракта). Въпросните ВОЛ се имплантират в капсулния сак и е доказана пряка връзка между материала на импланта и развитието на вторична катаракта или опацификация на задната лещена капсула.

Съдържание

 Въведение

Катаракталната хирургия е най-често извършваната офталмохирургична интервенция в развитите страни. През последните години напредналите технологии значително подобриха зрителните резултати и постоперативния  период за пациентите. Основната причина за катаракта е естественото стареене на лещата причиняващо мътнини. Рисковите фактори варират и според региона. В някои страни важна роля играят също недохранването, дехидратацията и UV-излъчването. Катаракта може да се прояви и при млади хора с диабет, системни заболявания или след продължителна кортикостероидна терапия. При операцията за катаракта хирургът премахва  помътнялата леща и на нейно място поставя изкуствена вътреочна леща - с цел да подпомогне естествените функции на окото.

Интраокуларната леща  представлява изкуствена, биосъвместима прозрачна оптична структура, която се имплантира вътреочнo, най-често след екстракция на помътнялата естествена леща при операция за катаракта. Основната й функция е да възстанови рефракционната способност на окото за фокусиране на светлинните лъчи върху ретината, като по този начин се осигурява формирането на ясен и качествен зрителен образ.

Биосъвместимостта е критичен параметър при оценката на интраокуларните лещи (ИОЛ), тъй като оказва пряко влияние върху постоперативния биологичен отговор и дългосрочната стабилност на импланта. Тя представлява съвкупност от физикохимични и биологични взаимодействия между биоматериала и очните тъкани, включително способността на импланта да се адаптира към механичната динамика на интраокуларната среда. От клинична гледна точка, напълно биосъвместимата ИОЛ се характеризира с липса на възпалителна реакция, добра интеграция с капсулния сак и очните структури, както и способност да поддържа стабилна оптична функция през целия живот на пациента без необходимост от ревизионна намеса. Сред водещите конструктивни характеристики, свързани с нивото на биосъвместимост, се открояват: типът и химичният състав на лещения материал, дизайнът на задния ръб, повърхностната морфология и архитектурата на хаптично-оптичната конфигурация.

Биосъвместимостта на интраокуларните лещи се класифицира като увеална и капсулна. Увеалната биосъвместимост се определя от възпалителната реакция към лещата, протичаща в окото. Патогенезата на капсулната биосъвместимост включва пролиферация и миграция на епителни клетки от лещата или още казано помътняване на задната лещена капсула, произтичащо от тази пролиферативна активност на епителни клетки.

Материал за направа на интраокуларните лещи

Историята на интраокуларните лещи представлява съществен етап в еволюцията на офталмологичната хирургия и е тясно свързана с прогреса по лечението на катаракта. Над пет десетилетия научни изследвания и технологични иновации довеждат до създаването на съвременните интраокуларни лещи, които днес се считат за златен стандарт в зрителната рехабилитация след катаратална хирургия.

Основно можем да разделим биоматериала за интраокуларни лещи на твърд и мек. Под твърд материал разбираме Полиметилметакрилат, а меки материали са силикона, хидрофилния и хидрофиобния акрил.

Понастоящем са налични два основни материали за заднокамерни ВОЛ - хидрофилен акрил и хидрофобен акрил. Те имат различни физични и оптични свойства, както и своите предимства и недостатъци. Съпоставка помежду им може да се направи въз основа на характеристики като число на Аббе, биосъвместимост, индекс на пречупване и др.

Твърдите материали

Полиметилметакрилатът (PMMA) е твърд, несгъваем полимер, използван като първи материал за изработка на вътреочни лещи в ранния етап на катаракталната хирургия. Благодарение на високата си оптична чистота, отлична биосъвместимост и дългосрочна химична стабилност, PMMA е широко прилаган в клиничната практика след първото му имплантиране от Харолд  Ридли през 1949 г. Въпреки това, необходимостта от широк хирургичен разрез (приблизително 5.5–6 mm), предопределена от неговата несгъваема структура, ограничава приложението му в съвременните минимално инвазивни техники. Макар значителното изместване на PMMA от съвременни сгъваеми полимери (напр. акрил и силикон), той все още намира приложение при пациенти с липса на капсулна опора(след интракапсулна екстракция на естествената леща), в частност преднокамерни твърди ИОЛ и ирис-клипс ИОЛ.
Силиконът представлява високопрозрачен, сгъваем полимерен материал, използван за изработка на вътреочни лещи (ИОЛ), който осигурява отлични оптични характеристики и позволява имплантация през малък хирургичен разрез. Материалът демонстрира добра биосъвместимост, характеризираща се с ниска степен на интраокуларно възпаление и отсъствие на значими имунобиологични реакции. Въпреки това, силиконовите ИОЛ са противопоказани при пациенти, подложени на витреоретинална хирургия, тъй като силиконовото масло, използвано при ретинални интервенции, има тенденция да адхезира към повърхността на лещата, водейки до влошаване на зрителната функция. В допълнение, в сравнение с хидрофобните акрилни лещи, силиконовите ИОЛ се асоциират с по-висока честота на развитие на вторична катаракта- заднокапсулна опацификация (PCO).

Последните поколения на сгъваеми ВОЛ се състоят от метакрилатната структура на РММА и допълнителни хидроксилни групи в страничните вериги. Добавянето на хидроксиетилметакрилат (НЕМА), поли(2-НЕМА) или поли-НЕМА придава гъвкавост на ВОЛ, за да се поставят през максимално тесен разрез от приблизително 2,0-2,2мм. Имат високо водно съдържание 18-34%, което води до добра капсулна биосъвместимост, но не толкова добра увеална съвместимост. Това се дължи на голямото отлагане на остатъци върху повърхността й и най-висок процент на следоперативна опацификация на задната лещена капсула.

Меките материали

Хидрофилните лещи са изработени от полимер, който привлича и задържа вода. Хидрофилната им повърхност стимулира пролиферацията и миграцията на епителните клетки към зрителната област, както и наличието на по-малко остри ръбове увеличават помътняването на лещената капсула. Друга важна причина  за задната капсулна опацификация при хидрофилните лещи е, че високото водно съдържание не позволява постигането на толкова остър заден ръб, какъвто може да се постигне при хидрофобни. Проучвания са показали, че острият заден оптичен ръб значително намалява задната капсулна опацификация. Острието на ръба създава бариера, която предотвратява напредването на епителните клетки на лещата по задната капсула. Имат и по-висок риск от калцификация и опацитет с течение на времето.
Хидрофобните, от друга страна, са най-широко използваните интраокуларни лещи. Създадени от полимер, който отблъсква водата. Проучвания сочат, че пациенти с хидрофобни ИОЛ имат много по-малка честота на опацификация на задната лещена капсула и е много по- малко вероятно да се нуждаят от Nd-YAG капсулотомия.  Причина за това се смята, че хидрофобните ВОЛ се закрепват по-добре за задната капсула и остава по-тясно пространство за миграция на епителни клетки между лещата и капсулата. 

Сравнение на интраокулярни лещи

 Анкетно проучване

Извършено беше анкетно проучване сред няколко оперирани от катаракта респонденти, като въз основа на получените резултати могат да бъдат направени изводи относно общата информираност за характеристиките на материалите за интраокуларни лещи.

Повечето от анкетираните могат да посочат марката или оптичния дизайн на лещата, която им е поставена, но не и да посочат биоматериала й. Това е и основната цел на настоящата публикация – да запознае бъдещите пациенти с качествата на материалите, за да вземат по-информиран избор.

Съвременното развитие на медицината и здравните технологии допринася за покачване на средната продължителност на живота. Прогнозите сочат, че до 2050 г. глобалната средна продължителност на живота ще нарасне от 73.6 години през 2022 г. до 78.1 години, което представлява увеличение от 4.5 години. Този демографски тренд налага различен подход в офталмологичната практика, особено при лечението на катаракта. Предвид удължената продължителност на живота, изборът на висококачествени вътреочни лещи придобива особено значение, тъй като пациентите ще разчитат на тях в продължение на десетилетия. Нарастващ е и консенсусът сред специалистите, че оперативното лечение на катаракта следва да се извършва на по-ранен етап. Ранната интервенция не само възстановява ясното зрение, но и намалява риска от усложнения. Изборът на съвременни вътреочни лещи, като мултифокални или торични модели, осигурява дългосрочна стабилност на зрението и намалява зависимостта от очила. Тези подходи са в пълно съответствие с глобалните усилия за промоция на здравето и подобряване на качеството на живот.