Синдром на Сьогрен

Синдромът на Сьогрен е хронично възпалително автоимунно заболяване,при което се засягат екзокринните жлези (главно слъзните и слюнчените). Протича с два главни симптома – сухота в очите и сухота в устата.

Първичен синдром на Сьогрен – когато синдромът не се съчетава с друго заболяване на съединителната тъкан. Вторичният синдром на Сьогрен се съчетава най-често с ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, системна склеродермия и др.

Това е второто по честота системно заболяване на съединителната тъкан след ревматоидния артрит. Жените боледуват 10 пъти по-често от мъжете.Обикновено възниква във възрастта между 30 и 50 г.

Причината за заболяването не е изяснена.Налице е абнормна имунна реакция, която се отключва от вирусни антигени.Съществува и генетична предразположеност. Заболяването се среща по-често у носители на HLA- B8, DR 3 и DRW 52 антигени.

Симптоми

• сухота в очите – болният се оплаква още от “щипане”, парене, усещане за чуждо тяло, липса на сълзи, повишена чувствителност към светлина, зачервяване. Развива се сух кератоконюнктивит.

• сухота в устата – дължи се на намаленото продизводство на слюнка от слюнчените жлези. Болните имат затруднение при преглъщане на суха храна, не могат да говорят продължително време, променя се усещането им за вкус, по-често се развиват зъбен кариес. Увреждането на жлезите в лигавицата на дихателните пътища води до сухота в трахеята, гърлото, носа.

• При 50 % от болните с първичен синдром на Сьогрен с давност на заболяването 5-10 г. възниква увреждане на белите дробове, бъбреците, мускулите, кръвоносните съдове и др.

Диагноза и лечение

Диагнозата се поставя възоснова на характерни очни симптоми и симптоми от устната кухина, лабораторните и инструменталните изследвания. Диагностицирането на заболяването е трудно, тъй като протича различно при различните пациенти. Няма изследване, което да докаже диагнозата със 100 % със сигурност. Най-показателните изследвания са:

• тестове за доказване на намалена слъзна секреция и други очни увреждания (лекарят може да проведе теста на Ширмер, който се извършва с поставяне на хартиена лентичка на долния клепач на окото за 5 мин. При преглед на специален микроскоп и оцветяване на окото със специални бои могат да се докажат увреждания на роговицата от прекомерно изсъхване и т.н)

• тестове за доказване на намалена слюнчена секреция

• рутинни кръвни изследвания – може да се установи анемия (намаление на броя на червените кръвни клетки и на съдържащия се в тях хемоглобин), намаление и на останалите кръвни клетки (характерно за лупус), повишена скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ)

• имунологични изследвания

• хормонални изследвания

• биопсични изследвания- (тези изледвания доказват с най-голяма точност диагнозата; при тях с помощта на игла или изрязване се взема малко парченце тъкан от орган и след това се изследва под микроскоп от лекар специалист. При синдрома на Сьогрен най-често се взема биопсичен материал чрез миниатюрно изрязване от вътрешността на долната устна или от околоушната слюнчна жлеза. При изследването под микроскоп се установява инвазия в жлезите на имунни клетки (лимфоцити), което е характерно за болестта;

Заболяването протича по различен начин при всеки пациент. При някои от болните симптомите са леко изразени и се компенсират напълно от лечението, докато при други се наблюдава вълнообразен ход на заболяването с периоди на тежка изява на оплакванията и периоди с напълно липсващи такива.

Окончателно излекуване не съществува, не е известна и причината за заболяването. Лечението има за цел да намали активността на автоимунния процес и да облекчи симптомите на заболяването (симптоматично лечение). Лекуват се също така и придружаващите заболявания.

При съмнения се обърнете веднага към ревматолог.