Clopidogrel е ефективен, независимо от CYP2C19 генотипа

При пациентите с остър коронарен синдром (ОКС) или предсърдно мъждене (ПМ) ефективността на clopidogrel е постоянна, независимо от това, дали те са носители или не на алели за намалена функция (loss-of-function) на CYP2C19, показаха резултатите от анализ на две клинични проучвания, публикувани в списание New England Journal of Medicine (1).

След пероралния си прием, сlopidogrel се метаболизира в черния дроб от ензима CYP2C19 до активна форма, на която се дължи неговият антитромбоцитен ефект.

За сравняване на ефикасността на clopidogrel с плацебо при носителите на CYP2C19 алели за намалена функция, е проведен е мета-анализ на данните от две проучвания – CURE (Clopidogrel in Unstable Angina to Prevent Recurrent Events), включващо пациенти с ОКС, и ACTIVE (Atrial Fibrillation Clopidogrel Trial with Ibresartan for Prevention of Vascular Events), проведено при болни с ПМ.

Участниците в двете проучвания са генотипизирани за три еднонуклеотидни полиморфизми – 2, 3 и 17, в главните CYP2C19 алели.

Резултатите показват, че clopidogrel, в сравнение с плацебо, води до намаление на сърдечносъдовите инциденти (първичен показател за ефективност) както при случаите с ОКС, така и при тези с ПМ.

Сред 5059 пациенти с ОКС, при които е извършено генотипизиране, clopidogrel, съпоставен с плацебо, e довел до значима редукция на първичния показател за оценка, независимо от метаболизиращия фенотип.

Честотата на сърдечносъдовите инциденти е 8% при прием на clopidogrel спрямо 11.6% при контролите на плацебо сред носителите на еднонуклеотидните полиморфизми за намалена функция на CYP2C19 – хетерозиготни и хомозиготни (намаление с 31% в полза на тромбоцитния антиагрегант) и 9.5 прямо 13% при болните, които не са носители на подобни генетични вариации (-28% в подкрепа на clopidogrel).

За разлика от тези случаи, носителите на алели, водеща до повишена активност на (gain-of-function) на CYP2C19, са имали по-голяма полза от лечението с clopidogrel, отколкото пациентите, които не са носители. Честотата на първичния показател сред носителите на тези алели е 7.7 спрямо 13% (намалена честота с 45% при прием на clopidogrel спрямо плацебо) и сред пациентите, които не са носители – 10 спрямо 12.2%, (- 15% в полза на тромбоцитния антиагрегант).

По отношение на кървенето, не е наблюдавана разлика между отделните генотипни подгрупи.

Сред 1156 пациенти с ПМ, при които е направено генотипизиране, не са установени данни, че ефективността на медикамента се влияе от метаболизиращия фенотип или от носителството на алели както за намалена, така и за повишена функция на ензима. (ОИ)

Използван източник:

1. Pare G., Mehta S., Yusuf S, et al. Effects of CYP2C19 genotype on outcomes of clopidogrel treatment. NEJM 2010 http://www.nejm.org