Doxycycline в ниска доза е ефективен за лечение на acne vulgaris

Субантибактериалната доза на doxycycline от 40 mg/ден е също толкова ефективна, колкото и дозата от 100 mg/ден за лечение на умерено по тежест acne vulgaris на лицето, показаха резултатите от проспективно, рандомизирано, двойно-сляпо проучване (1).

В изследването са участвали 100 пациенти с акне, които са получавали перорално бактериостатичния медикамент в две различни дози – 20 mg два пъти дневно (през 12 часа) или 100 mg един път дневно плюс таблетка плацебо за период от три месеца.

Резултатите показват значимо намаление на кожните възпалителни изменения и в двете групи (редуциране на папулите с 84% и на пустулите с 90%), което показва, че приемът на doxycycline в ниска доза е също толкова ефективен, колкото и приложението му в по-висока дозa. Дозата от 40 mg/ден има противъзпалителни свойства, но не и антибактериален ефект, показват резултатите от друго проучване (2).

Acne vulgaris е кожно възпалително заболяване, което налага продължително лечение. Характеризира се с лезии, които могат да бъдат невъзпалителни (отворени или затворени комедони), възпалителни (папули, пустули и нодули) или комбинирани. Най-засегнати са областите на кожата с най-голям брой мастни фоликули (лице, горната част на гърдите и гърба). При 20% от случаите остават трайни цикатрикси (3).

Патогенезата на acne vulgaris е мултифакторна. Заболяването е с автозомно доминантен тип на унаследяване с непълна пенетрантност (не се появява при всяка генерация).

Андрогенните хормони участват в развитието на патологичния процес, водещ до появата на акне, тъй като стимулират продукцията на себум. В подкрепа на това твърдение е фактът, че комедоните започват да се появяват около времето на адренархе. Акне развиват по-често пациентите с хиперандрогенни състояния, включително жените със синдром на поликистозните яйчници.

Ключов фактор за появата на акне е прекомерното отделяне на себум (себорея), който е хранителна среда в мастните фоликули за коменсалния анаеробен микроорганизъм Propionibacterium acnes.

P. acnes образува липаза (увеличава се количеството на свободните мастни киселини във фоликулите) и стимулира процеса на възпаление чрез образуване на проинфламаторни медиатори и инфламаторни цитокини, които водят до възпаление на фоликулите (фоликулит), до разрушаване на техните стени и колонизация с патогенни микроорганизми.

Резултатите от проведени клинични проучвания показаха, че P.acnes активира рецепторите на моноцитите и неутрофилите, което отключва продукцията на възпалителни цитокини като интерлевкини 12 и 8 и туморен некротичен фактор алфа.

Системното лечение с doxycycline потиска растежа на пропионибактериите и повлиява благоприятно отключения от тях възпалителен процес, което води до намаление на лезиите. Обичайната начална доза на медикамента за лечение на акне при възрастни е 50 до 100 mg два пъти дневно.

Пероралните тетрациклини са крайъгълният камък в лечението на acne vulgaris. Tе имат противовъзпалителни свойства поради активността си спрямо P.acnes. По-липофилните представители на класа като doxycycline и minocycline са по-ефективни от tetracycline.

Другата използвана група системни антибактериални средства (при резистентни щамове на P.acnes) са азалидите (подклас на макролидите) като azithromycin. (ЗВ)

Използвани източници:

1. Toossi P., Farshchian M., Malekzad F. et al. Subantimicrobial-dose doxycycline in the treatment of moderate facial acne. Journal of Drugs in Dermatology 2008; 12:1149 -1152 http://jddonline.com

2. Skidmore R., Kovach R., Walker C.el al. Effects of subantimicrobial-dose doxycycline in the treatment of moderate acne. Arch Dermatol. 2003;139(4):459-464 http://archderm.ama-assn.org

3. Fulton J. Acne vulgaris. eMedicineDermatology 2010 http://emedicine.medscape.com/article/1069804-overview