Eхокардиографски показател позволява ранно установяване на кардиотоксичността на химиотерапевтиците

Ехокардиографски измервания и биомаркери могат да могат да се използват за предиктори на развитието на сърдечна дисфункция, причинена от химиотерапия по повод на рак на гърдата, показаха резултатите от проучване, представени на научните сесии на American Society of Echocardiography (1).

В настоящето изследване са включени 43 пациентки с рак на гърдата, лекувани с антрациклини и с trastuzumab. Чрез ехокардиография (ЕхоК) са измерени фракцията на изтласване (ФИ) на лявата камера (ЛК), както и пиковият систолен миокарден радиален и надлъжен strain (опън)*.

В кръвни проби са определени нивата на N-терминалния про-B-тип натриуретичен пептид (NT-proBNP) и на високочувствителния сърдечен тропонин I (hsTnI). ЕхоКГ и лабораторните изследвания са извършени при започване на изследването, на третия и на шестия месец в хода на химиотерапията.

При 21% (девет) от пациентките в проучването е установена кардиотоксичност в рамките на шест месеца от започване на химиотерапията – при един случай още на първия месец, а при останалите осем – при прегледа на шестия месец.

Данните сочат, че ФИ на ЛК и стойностите на NT-proBNP не предсказват наличието на кардиотоксичност, но понижението в лонгитудиналния strain на третия месец, в сравнение с изходните стойности, е независим предиктор за развитието на кардиотоксичност на шестия месец.

Пациентките, при които не е имало промяна в стойностите на върховия систолен лонгитудинален strain (намаление от поне 10%) или на hsTnI (повишение) вероятността за установяване на понижена ФИ на ЛК три месеца по-късно е била едва 3%.

При болните с понижен лонгитудинален strain или с увеличен hsTnI, обаче, е имало девет пъти по-голяма вероятност да се установи миокардна увреда от кардиотоксичните медикаменти, в сравнение с пациентките, при които тези показатели са били нормални.

ФИ на ЛК е често използван и лесно приложим показател за оценка на сърдечната функция, но той не може да установи ранните промени, които са индикатор за по-нататъшно влошаване на функционалния капацитет на миокарда, коментира водещият изследовател д-р Sawaya.

„С увеличаване на преживяемостта при пациентките с рак на гърдата, все по-сериозен проблем става кардиотоксичността. Ехокардиографското измерване на миокардния strain, в комбинация с определяне нивата на определени биомаркери, ще помогне при идентифицирането на случаите с прояви на ранна кардиотоксичност, които биха имали по-добра преживяемост с алтернативна терапия,” обяснява д-р Sawaya.

Изследването на миокардния strain, обаче, все още не е широкоразпространена техника и много малко са ехокардиографистите, които притежават необходимите техника и умения за правилното измерване на този показател. (ЗВ)

* Миокардният strain е мярка за процента на деформация на миокардните фибри по време на сърдечния цикъл. Надлъжният strain измерва деформацията по дългата им ос, а радиалният – в перпендикулярна посока.

Използван източник:

1. Sawaya H., Sebag I., Plana J.et al. Early detection and prediction of cardiotoxicity in chemotherapy treated patients: an echocardiographic and biomarker study. American Society of Echocardiography 2010 Scientific Sessions; June 13, 2010; San Diego, CA. Abstract P1-42 http://www.theheart.org